Решение № 4692 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1729/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу Решение № 43182 от 23.12.2025г. по адм.дело №5387/2024г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалбата на „Овергаз Мрежи” е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по заявления с вх. № Е-15-57-29/29.09.2023 г. и вх. № Е-15-57-30/29.09.2023 г.и преписката е върната на административния орган за произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. В касационната жалба се изразява становище за недопустимост на обжалваното решение - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Счита, че жалбата е просрочена. Моли, обжалваното решение да бъде обезсилено.Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „Овергаз Мрежи“АД, в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Излага доводи за правилност на решението.Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 евро. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С атакуваното решение Административен съд София – град е отменен мълчаливият отказ на КЕВР да се произнесе по заявление с вх. № Е-15-57-29/29.09.2023 г. за утвърждаване на цени за разпределение и присъединяване на клиенти към газоразпределителните мрежи на „Овергаз Мрежи“ АД и заявление с вх. № Е-15-57-30/29.09.2023 г. за утвърждаване на цени за снабдяване с природен газ за всяка от лицензионните територии и преписката е върната на административния орган за произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Административният съд е приел,че процесните заявления са депозирани в КЕВР на 29.09.2023 г.Писмо изх. № Е-15-57-29 от 15.12.2023 г., с което КЕВР е указала на „Овергаз Мрежи“ АД да предостави информация за отчетените стойности на инвестициите в газоразпределителната мрежа и отклоненията към нея за 2023 г., е получено от дружеството на 21.12.2023 г. Съгласно чл. 28, ал. 2 от НРЦПГ, от тази дата тече 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, който в случая изтича на 28.12.2023 г. - присъствен ден. Следователно, считано от 29.12.2023 г. започва да тече двумесечният срок за произнасяне по преписката с доклад на работната група и изготвяне на проект на решение по чл. 34, ал. 1 от НРЦПГ. В настоящия случай той изтича на 29.02.2024 г. От 01.03.2024 г. тече едномесечен срок за приемане на решение от КЕВР след открито заседание и обществено обсъждане съгласно чл. 47, ал. 1 от Правилника и чл. 39, ал. 1 от НРЦПГ, във връзка с чл. 57, ал. 5 от АПК. В настоящия случай той изтича на 01.04.2024 г. - присъствен ден.С изтичане на последния срок се формира мълчалив отказ за произнасяне. Следователно, такъв е формиран на 02.04.2024 г.С оглед на гореизложените мотиви се налага извод, че мълчалив отказ на КЕВР, който е предмет на оспорване в настоящото производство, е налице на 02.04.2024 г. Срокът за обжалването му е един месец от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК в редакцията от ДВ бр.30 от 11 Април 2006 г. С изменение на тази норма със ЗИД на АПК, обн. в ДВ бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г. е предвиден двумесечен срок за обжалване на мълчалив отказ. Последната норма е процесуална, поради което се прилага спрямо висящи производства, а освен това изменението е благоприятно за жалбоподателя. Поради това административния съд е приел, че спрямо настоящия случай следва да действа нормата на чл. 149, ал. 2 АПК след изменението със ЗИД на АПК, обн. в ДВ бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г., а именно да се приеме, че жалба срещу мълчаливия отказ на КЕВР може да бъде подадена в 2-месечен срок от изтичане на срока на органа за произнасяне, тоест до 02.06.2024 г. Жалбата е подадена на 09.05.2024 г., поради което административния съд е приел, че е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадени от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Преценката на Върховния административен съд е за неправилност на обжалваното решение, тъй като при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се е произнесъл по просрочена жалба.След подаване на заявленията от "Овергаз мрежи" АД, КЕВР е поискала допълнителна информация от търговското дружество, която последното не е предоставило, а впоследствие е отказало да предостави под предлог отменена относима нормативната уредба. При тази фактическа хипотеза, по силата на чл.28, ал.3 от Наредба №2 от 19 март 2013 г. КЕВР е имала правомощието, да не разгледа преписката по същество и да я прекрати. Безспорно е, че КЕВР не се е възползвала от това свое правомощие до подаване на жалбата до съда. Безспорно е, че КЕВР не се е произнесла и по съществото на заявленията до подаване на жалбата в съда. Това бездействие на КЕВР да приключи по един или друг начин преписката по подадените заявления, само по себе си, е незаконосъобразно, тъй като от една страна противоречи на редица принципи на административния процес - принципа на законност/ чл.4, ал.1 АПК/, принципа на съразмерност / чл.6, ал.1 АПК/, принципа на служебното начало / чл.9, ал.1 АПК/, принципа на бързина и процесуална икономия / чл.11 АПК/, а от друга поставя в невъзможност заявителя да защити правата и интересите си. Предвиденото от закона средство за защита на засегнатите лица срещу подобно мълчание на администрацията е именно институтът на мълчаливият отказ - чл.58, ал.1 АПК и възможността за неговото съдебно обжалване - чл.145 вр. с чл.149 АПК. Мълчаливият отказ е приложим в производствата по издаване на индивидуални административни актове, какъвто характер има решението на КЕВР, с което утвърждава или изменя цени цени, съгласно чл. 36а, ал.2 от Закона за енергетиката. В конкретния случай, обосновано административния съд е приел, че след като КЕВР не е прекратила преписката поради неизпълнение на указанията й за изискване от заявителя на допълнително документи, Комисията е формирала мълчалив отказ по нея. Релевантният и спорен въпрос по делото е, кога е формиран този мълчалив отказ. Правилно съдът е приел,че с писмо изх. № Е-15-57-29 от 15.12.2023 г., с което КЕВР е указала на „Овергаз Мрежи“ АД да предостави информация за отчетените стойности на инвестициите в газоразпределителната мрежа и отклоненията към нея за 2023 г., е получено от дружеството на 21.12.2023 г. Съгласно чл. 28, ал. 2 от НРЦПГ, от тази дата тече 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, който в случая изтича на 28.12.2023 г. - присъствен ден. Следователно, считано от 29.12.2023 г. започва да тече двумесечният срок за произнасяне по преписката с доклад на работната група и изготвяне на проект на решение по чл. 34, ал. 1 от НРЦПГ. В настоящия случай той изтича на 29.02.2024 г. От 01.03.2024 г. тече едномесечен срок за приемане на решение от КЕВР след открито заседание и обществено обсъждане съгласно чл. 47, ал. 1 от Правилника и чл. 39, ал. 1 от НРЦПГ, във връзка с чл. 57, ал. 5 от АПК. В настоящия случай той изтича на 01.04.2024 г. - присъствен ден.С изтичане на последния срок се формира мълчалив отказ за произнасяне. Следователно, такъв е формиран на 02.04.2024 г. Неправилни са обаче изводите на съда,че спрямо настоящия случай следва да действа нормата на чл. 149, ал. 2 АПК след изменението със ЗИД на АПК, обн. в ДВ бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г., а именно да се приеме, че жалба срещу мълчаливия отказ на КЕВР може да бъде подадена в 2-месечен срок от изтичане на срока на органа за произнасяне, тоест до 02.06.2024г.Жалбата е подадена на 09.05.2024 г.,поради което административния съд е приел, че е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.За да мотивира този си извод съдът е приел, че нормата е процесуална и се прилага спрямо висящи производства, а освен това е по-благоприятна за страната.Административният съд обаче не е взел предвид преходната разпоредба на параграф 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК /ДВ бр.63 от 01.08.2025г./,съгласно, която разпоредба неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизане на този закон в сила се довършват по досегашния ред.Нормата е в сила от 05.08.2025г.Според установената практика на ВАС по аналогични казуси, преходната разпоредба на параграф 40 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на АПК не би имала ретроактивно действие спрямо мълчаливи откази, формирани преди 03.09.2025г., какъвто е настоящия случай,/мълчаливия отказ е формиран на 02.04.2024г./освен ако законодателя изрично не е предвидил това.Неприключилите съдебни производства се разглеждат по новия процесуален ред само занапред, без да се засягат вече настъпили правни последици от предходни режими. С оглед на изложеното жалбата на „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД със седалище и адрес на управление гр.София,подадена на 09.05.2024 срещу мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по заявления с вх. № Е-15-57-29/29.09.2023 г. и вх. № Е-15-57-30/29.09.2023 г.е просрочена. Постановеното съдебно решение по просрочена жалба е недопустимо, поради което, на основание чл.228, ал.3 АПК, то следва да бъде обезсилено, а съдебното производство – прекратено. При този изход от спора на касационния жалбоподател Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се дължат разноски в размер 35.79 евро държавна такса и 150 евро ю.в .за две съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение