Решение № 246 от 28.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 737/2012 г.

Решение № 246 от 28.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 737/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Направено е искане от С. С. И. за възобновяване на нохд № 453/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, след което или постановената по това дело присъда № 126 от 10.Х.2011 г. да се отмени и делото да се върне на окръжния съд за ново разглеждане, или присъдата да се измени с намаляване наложеното на И. наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание И. и служебният му защитник поддържат искането. В писменото си становище защитникът обосновава искането за отмяна и ново разглеждане на делото с необходимостта да бъде назначена и изслушана "тройна експертиза", която да "събере необходимите доказателства от новооткрити, необсъждани...счетоводни документи". Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на присъдата, чиято отмяна се иска и заключението му е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. ВКС намира искането за възобновяване за допустимо като направено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК - изпратено е от Ловешкия затвор, където И. изтърпява лишаването си от свобода, на 20.III.2012 г., а оспорваният съдебен акт е влязъл в сила на 24.Х.2011 г. - но не и основателно. Присъдата на Великотърновския окръжен съд е постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК. С нея С. С. И. е признат за виновен в извършване на продължавано престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, предл. първо НК, изразяващо се в декларирането за периода V-VIII. 2008 г. пред ТД на НАП-гр. Велико Търново на несъществуващи, облагаеми по ЗДДС, доставки общо за 2 144 262.77 лв. с право на пълен данъчен кредит общо за 428.852.55 лв. За това престъпление на И. е определено наказание от 3 години лишаване от свобода, редуцирано до 2 години съгл. чл. 58а НК и постановено да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено отделното изтърпяване от И. и на наказанието от 4 месеца лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 561/2007 г. на Павликенския районен съд. В полза на държавата, представлявана от министъра на финансите, са присъдени претендираните имуществени вреди в размер на 428 852.55 лв. Присъдата И. не е обжалвал. При постановяването на оспорваната присъда първоинстанционният съд е спазил изискването на чл. 372, ал. 4 НПК. Признаването от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и опровергаващи осъществяването от И. в качеството му на ЕТ "СТЕФКОС-С. И., регистриран като данъчно задължен по ЗДДС, на облагаеми по този закон сделки и услуги, даващо му правото да иска от държавата възстановяване на платения по тези сделки и услуги ДДС, респ. компенсирането чрез него на вече съществуващо по ЗДДС задължение, не е голословно. То е подкрепено с показанията на разпитаните като свидетели Ц. Кр. З., собственик и управител на "Мултиконстръкшън" ЕООД, и Х. Ат. Н., собственик и управител на "Идея продукти" ООД, които не познават подсъдимия и не са влизали в каквито и да било търговски или други взаимоотношения с него. Изготвената при досъдебното разследване и неоспорена от страните графологична експертиза е установила неистинността на всички фактури, издадени от двете горепосочени дружества /още от "Ай Си Ен" ЕООД и несъществуващата "Сар Европа"/ и фигуриращи като доставчици на обложена с ДДС стока, които фактури И. е прилагал към подаваните за съответните данъчни периоди справки-декларации. Също неоспорената от страните счетоводна експертиза е установила размера на неправомерно приспаднатия данъчен кредит съобразно реално осъществената от И. дейност. Приложените счетоводни документи и показанията на множеството свидетели, изброени в мотивите към присъдата, изцяло подкрепят обвинението, съответно и признаването от подсъдимия на твърдяните в него факти, а такива, намиращи се в противоречие с тях и останали необсъдени, няма. Казаното налага да се заключи, че не е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1 НПК, тъй като съобразно приетите за установени факти е приложен законът, който е трябвало да се приложи. Наложеното на И. наказание не е несправедливо, още по-малко явно, след като е за минималния срок, предвиден в специалната материалноправна норма и при липсата на която и да било от предпоставките за определянето му при условията на чл. 55 НК преди да се пристъпи към намаляване съгл. чл. 58а НК. Изтъкнатото в съдебно заседание от защитника на И. не позволява различен от направения извод. Ако, както се твърди, са налице нови, неизвестни на съда, разгледал и решил делото, обстоятелства, представляващи новооткрити, необсъждани счетоводни документи, тези обстоятелства подлежат на разследване /чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК/, а при установяване тяхната наличност, истинност и значение за правилното решаване на делото, възобновяването му може да се иска не от осъдения, а от съответния окръжен прокурор /чл. 420, ал. 1 НПК/. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.