Решение № 14265 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2009 г.

Решение № 14265 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10602/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васил Емилов Аспарухов срещу решение № 184/23.06.2009 г. на Административен съд - Перник по адм. дело № 220/2009 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Второ РПУ при ОД на МВР - Перник, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Перник е отхвърлил жалбата на Васил Емилов Аспарухов срещу заповед рег. № 244/19.05.2009 г. на началника на Второ РУ при ОД на МВР - Перник, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ му е отказано издаване на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие поради недоказана необходимост. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, на която се е позовал административният орган, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. В съответствие с правилото на чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ в тежест на заявителя е да обоснове нуждата от самоотбрана и защита на личното му здраве и имущество. Съдът, при решаване на спора е обсъдил подробно данните по административната преписка и е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на оспорения отказ. В заявлението до административния орган жалбоподателя е мотивирал искането си за притежаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие във връзка с работата си като снабдител. При липсата на каквито и да било данни за съществуваща опасност за живота, здравето и имуществото на заявителя и неговото семейство, както административният орган, така и решаващият съд правилно са преценили, че същият не е доказал необходимост от закупуване на огнестрелно оръжие. Поради това съдът правилно е приел, че оспореният отказ на административния орган е законосъобразен и не са налице основания от категорията на чл. 146 от АПК за отмяната му. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Съдът е направил подробен и точен анализ на доказателствения материал и въз основа на него е достигнал до правно обоснования извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, на който се е позовал ответника по делото, за да откаже издаването на исканото разрешение от жалбоподателя. Аргументирано съдът е изтъкнал, че работата като снабдител на касатора не е основание за притежаване на оръжие за самоохрана, независимо, че е представил пред административния орган изискуемите от закона документи. Следва да се посочи също, че условията, при които се издават разрешения за носене на огнестрелно оръжие за служебни цели, са регламентирани в чл. 40 от ППЗКВВООБ, а настоящото производство се е развило по реда на чл. 41 от ППЗКВВООБ за издаване на разрешение за граждански цели. Останалите релевирани доводи не почиват на нормативните правила, а касаят житейски хипотези, поради което не следва да се обсъждат. Предвид изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна обжалваното решение и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,