Решение № 11338 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2015 г.

Решение № 11338 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14070/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. П. от гр. П., чрез пълномощника адвокат М. М., против решение № 655/10.11.2015 г., постановено по адм. дело № 661/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-12-17/29.07.2015 г. на изпълняващия длъжността /и. д./ директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П. за потвърждаване на разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/ при ТП на НОИ. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. П., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата, като е приел, че е недопустимо да се определя действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, след като лицето не е внесло осигурителни вноски за определени периоди, за които е декларирало, че ще се самоосигурява. При положение, че не е зачетен осигурителен стаж за определен период, осигурителния доход на лицето за този период е без значение за размера на пенсията. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. С. е отхвърлена жалбата на Г. К. П. против решение № 2153-12-17/29.07.2015 г. на и. д. директор на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 5005063567, № 4, прот. № 01111/27.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда, правилно е определена пенсия в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО, тъй като не е зачетен осигурителен стаж за периодите 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и 01.01.2014 - 27.11.2014 г. Осигурителният стаж след 01.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за части от този период законосъобразно е преценено от пенсионните органи като основание за определяне на пенсията в минимален размер. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Г. К. П. е подал до директора на ТП на НОИ гр. П. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-30332/28.11.2014 г. С разпореждане № 5005063567, № 4, прот. № 01111/27.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ пенсията е отпусната на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО пожизнено, определена в минимален размер, считано от 28.11.2014 г., при зачетен осигурителен стаж от трета категория 38 години и 11 месеца. В мотивите на разпореждането е посочено, че се отказва определяне на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, тъй като лицето не е внесло дължимите осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за 2011 г. и 2014 г. и не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено с решение № 2153-12-17/29.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на това решение е уточнено, че лицето няма внесени осигурителни вноски и не е представило заверена осигурителна книжка за периодите 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и 01.01.2014 г. - 27.11.2014 г., за които е декларирало, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице и е осъществявало трудова дейност. Административният орган е приел, че е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. По делото е безспорно установено, че за периодите 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и 01.01.2014 г. - 27.11.2014 г. Г. К. П. е подал декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, както и че за тези периоди същият не е внесъл осигурителни вноски. В подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст Г. П. не е заявил посочените периоди за зачитане на осигурителен стаж, като впоследствие - в хода на административното и съдебното производство неизменно е поддържал, че за тези периоди не е внасял осигурителни вноски и затова не претендира да бъдат зачетени като осигурителен стаж. В този смисъл е и становището му в касационната жалба. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за този период. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на Г. К. П. не са зачетени периодите от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. и от 01.01.2014 г. до 27.11.2014 г., за които от него като самоосигуряващо се лице не са внесени осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период/периоди поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период/периоди. При положение, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорните периоди изобщо не са зачетени за осигурителен стаж и е невъзможно да бъдат зачетени, тъй като за тези периоди лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на Г. П. е достатъчен, за да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, което и е сторено с разпореждането от 27.03.2015 г., потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ. След като зачетения осигурителен стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. Не могат да бъдат възприети доводите на административния орган, че с невнасянето на осигурителни вноски за определен период или периоди като самоосигуряващо се лице, лицето цели да получи по-висок размер на пенсията, като по този начин заобикаляло прилагането на нормативните правила за изчисляване на пенсията. При положение, че осигурителните вноски за спорния период са били дължими от Г. П., осигурителните органи са имали възможност да проведат производство по тяхното установяване и събиране, но такова производство не е проведено до произнасянето с оспорения административен акт /според данните по делото/. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Следва да се посочи, че в същия смисъл е решение № 11059/20.10.2016 г. по адм. дело № 13556/2015 г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на различни състави на ВАС, шесто отделение, всички постановени по сходни случаи. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон. Налице е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменено оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" в частта относно определяне на пенсията в минимален размер, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени с настоящото решение. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за двете съдебни инстанции общо размер на 650 лв., представляващи изплатени в брой адвокатски възнаграждения, от които 350 лв. - за първата инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие № 003797/09.10.2015 г. на Адвокатска колегия - гр. П. и 300 лв. - за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие № 005185/10.10.2016 г. на Адвокатска колегия - гр. П.. Поради това следва в полза на касационния жалбоподател да бъдат присъдени разноски в размер общо на 650 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение