Решение № 16509 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2012 г.

Решение № 16509 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Аврам Соломон Леви, Игал Бони и Яир Бони, чрез процесуалните си представители - адвокати В. Миленова и Й. Герон и срещу решение от 06.10.2011 г., постановено по адм. д. № 40/2009 г. по описа на Софийски градски съд, адм. отделение, III-В състав, в частта му, с която направените от страните по делото разноски са били включени към определеното обезщетение, а не са им били присъдени отделно. Ответникът по касационната жалба - Областният управител на София, не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 6 от ЗОСОИ за определяне на обезщетение с правно основание чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Съдът приел, че правоимащите лица /жалбоподателите/ имат право на обезщетение с компенсаторни записи на стойност 46 200 лева, като в това обезщетение е включил и направените по делото разноски от жалбоподателите, представляващи възнаграждение за депозирано заключение от вещо лице - оценител в размер на 250 лв. Съображенията за това са били, че съгласно чл. 6, ал. 4, изр. второ от ЗОСОИ, направените разноски от правоимащите се включвали към дължимото обезщетение, съгласно приетото по делото заключение. Решението в тази част е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Областният управител е административен орган, а съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК разноските се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения административен акт. Поради това не областният управител, който не разполага със самостоятелен бюджет, а областната администрация, като юридическо лице на бюджетна издръжка по чл. 57, ал. 2 от Закона за администрацията, заплаща разноските. Освен това, съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ собствениците или техните правоприемници могат да заплащат разходите за извършване на експертизи от вещи лица по предходното изречение, като в този случай стойността на обезщетението се увеличава със стойността на съответно извършените разходи за оценката. Като е включил сумата от 250 лв. към обезщетението, а не е осъдил областния управител да ги заплати по реда на чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,