Решение № 13590 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2014 г.

Решение № 13590 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Станислав Иванов Караборунски срещу решение № 475/25.03.2014 г., постановено по адм. д. 2187/2013 г. на Административен съд - Бургас. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Допълнително е посочено, че изведените в съдебното решение законови и подзаконови актове за реда на извършване на регистрация противоречат на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и по конкретно принципа на предвидимост. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът главен инспектор, началник-група в "Охранителна полиция" при Районно управление "Полиция" - гр. Камено, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 475/25.03.3014 г., постановено по адм. д. 2187/2013 г. на АС - Бургас е отхвърлена жалбата на Станислав Иванов Караборунски против разпореждане на полицейски орган № 5108/13.08.2013 г. издадено от главен инспектор Крали Атанасов Георгиев на длъжност началник група "ОП" при РУП гр. Камено. Административният съд е приел, че оспореното пред него разпореждане е издадено от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции. Според първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане се съдържат описани достатъчно фактически основания за неговото издаване, поради което приема за установено, че отказът да се извърши полицейска регистрация по чл. 59 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР (отм.) представлява поведение, възпрепятстващо извършването й. Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно, че Станислав Иванов Караборунски е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено престъпление от общ характер с Постановление от 13.08.2013 г., което му е предявено в 9,30 часа на същия ден. Според протокол рег. № 5107/13.08.2013 г. Станислав Иванов Караборунски се е явил на 13.08.2013 г. в 10 часа в сградата на РУП - гр. Камено и е отказал да му бъде извършена полицейска регистрация. С обжалваното пред АС - Бургас разпореждане на полицейски орган от 13.08.2013 г. на жалбоподателя е наредено в срок до 16 часа на 15.08.2013 г. да посети РУП - Камено, за да му бъде извършена полицейска регистрация. В разпореждането са описани изброените доказателства, а именно постановлението за привличане на обвиняем и протокол рег. № 5107/13.08.2013 г. Неправилно при тази фактическа обстановка административният съд е приел, че оспореното пред него разпореждане на полицейски орган е законосъобразно. В оспореното разпореждане е посочено като правно основание за неговото издаване чл. 55 от ЗМВР (отм.), съгласно който полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. От съдържанието на разпореждането не се установява как е започнало производството по неговото издаване и по какъв начин разследващият полицай, който е издал постановлението за привличане на Станислав Иванов Караборунски като обвиняем е възложил именно на главен инспектор Крали Георгиев да извърши полицейската му регистрация по аргумент на чл. 5, ал. 2 от Наредба № Iз-701 от 17.03.2011 г. за реда за извършване на полицейска регистрация (Наредбата), според която разследващите полицаи извършват полицейска регистрация на лицата по чл. 3 чрез служителите, извършващи експертно-криминалистическа дейност (експерт-криминалистите). От друга страна съгласно чл. 3 от Наредбата полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, от което следва, че главен инспектор Крали Георгиев е компетентен орган, на който е предоставил правомощия за извършване на полицейска регистрация при наличие на законовите предпоставки за това. Именно възлагането на изпълнение на тази задача не е установена по категоричен начин по делото и не е ясно за каква част от нея е необходимо "съгласието" като волеизявление на Станислав Иванов Караборунски. От данните по делото може да се приеме за установено, че на 13.08.2013 г. Станислав Иванов Караборунски е присъствал в сградата на РУП - гр. Камено и е възразил да му бъде извършена полицейска регистрация като неговото несъгласие като волеизявление е възприето от полицейските служители. От изложените факти в обжалваното пред АС-Бургас разпореждане не е се установяват други фактически действия или конкретно поведение, което да е възприето от полицейският орган. Според чл. 2, ал. 1 от Наредбата полицейската регистрация е дейност по обработване на лични данни на лицата по чл. 3, която се осъществява при условията на ЗМВР (отм.) с цел превенция, предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и опазване на обществения ред. Съгласието на лицето, на което се извършва първоначалната полицейска регистрация, не представлява необходим елемент от процедурата, която е описана в чл. 6 от Наредбата и се осъществява чрез: 1. вписване на лични данни в полицейски регистър (приложение № 1); 2. вписване на лични данни в карта за полицейска регистрация на лице (приложение № 2); 3. изготвяне на снимка в три пози по правилата на сигналистическата фотография; 4. снемане на дактилоскопни отпечатъци върху Европейска дактилоскопна карта (приложение № 3); 5. изземване на проби от устната кухина чрез стерилен комплект за изготвяне на ДНК профил с регистрационен картон (приложение № 4). За т. 1 и 2 от процедурата по извършване на полицейска регистрация не е необходимо никакво дори физическо съдействие от страна на лицето, което е подложено на регистрация. За извършването на останалите елементи от процедурата на практика е необходимо съдействие от страна на лицето, но в конкретния случай в полицейското разпореждане не е описано конкретно физическо поведение от страна на Станислав Иванов Караборунски, което да е възпрепятствало изпълнение на функциите на полицейския орган по полицейската регистрация в нейната цялост. Наличието на такова поведение, а не просто изразено устно несъгласие с цялата процедура по полицейска регистрация, би могло евентуално да породи необходимост от издаване на разпореждане с конкретно предписание. Липсата на изложени фактически основания за издаване на административния акт представлява нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на разпореждането. В оспореното пред АС-Бургас полицейско разпореждане, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК и на специалния закон - чл. 55, ал. 5, т. 4 от ЗМВР (отм.), липсва ясна разпоредителна част. Не става ясно защо се разпорежда на лице, което се намира на територията на РУП - гр. Камено, да го посети отново в срок до 16 часа два дни по-късно, за да му се извърши полицейска регистрация и в какво следва да се изрази конкретно физически поведението на адресата на разпореждането. Самата полицейска регистрация се извършва от полицейски орган, а не от лицето, поради което на адресата на разпореждането е необходимо, за да бъдат вменени задължения те да бъдат описани точно и ясно. Особено като се вземе предвид, че част от действията, съставляващи цялата процедура по полицейска регистрация е възможно да се извършат без необходимост от физическо присъствие на лицето, което се регистрира. Трябва изрично да се посочи, че разпореждането на полицейския орган за извършване на полицейска регистрация не следва да се използва и разглежда като механизъм за заместване на липсващо съгласие от страна на лицето, защото задължението да се подложи едно лице на тази процедура възниква по силата на закона, а не въз основа на полицейско разпореждане. В този смисъл разпореждане "да се яви, за да му бъде извършена полицейска регистрация", както е формулирана разпоредителната част на атакувания пред АС-Бургас акт, не представлява нещо допълнително от задължаването на лицето да се яви и присъства на определено място, каквото разпореждане в случая вече е било доброволно изпълнено и по време на самото разпореждане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че полицейското разпореждане не отговаря на изискванията на чл. 55, ал. 5, т. 3 и т. 4 от ЗМВР (отм.) като не съдържа изчерпателни и ясни фактически основания за издаване и разпоредителна част, с която да се определят ясно и недвусмислено правата или задълженията, начинът за тяхното изпълнението, поради което подлежи на отмяна. С оглед липсата на ясно изразена разпоредителна част не следва да бъдат обсъждани общите доводи за нарушаване с разпореждането на принципа на предвидимост и евентуалното му противоречие с ЕКПЧ, защото тази проверка е допълнително ограничена от неясното фактическо основание за издадения акт на полицейския орган. Като е достигнал до противоположния правен извод АС - Бургас е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено разпореждане на полицейски орган № 5108/13.08.2013 г. издадено от главен инспектор Крали Атанасов Георгиев на длъжност началник група "ОП" при РУП гр. Камено. По водене на делото касационният жалбоподател не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,