Решение № 139 от 3.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2744/2017 г.

Решение № 139 от 3.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2744/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на И. С. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 3094 по описа за 2016 г. на Върховния касационен съд, Четвърто Г. О., с което е отменено решение № 71 от 25.04.2016 г. по в. гр. д. № 143 по описа за 2016 г. на Варненския апелативен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от И. С. Ц. против И. С. и С. Г. Г. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на покупко-продажбата на недвижим имот, оформена с нотариален акт № 45, том трети, регистрационен № 3862, дело № 478 от 9.12.2013 г. на нотариус В. П. с рег. № 205 и район на действие Варненски районен съд. Молителката се позовава на противоречие между това решение и предходно решение на ВКС по делото под № 61 от 1.03.2016 г., постановено по гр. д. № 4578 по описа за 2015 г. на Четвърто Г. О., което е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ответниците по молбата И. С. и С. Г. Г. я оспорват като неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: Молителката се позовава на противоречие между предходното решение на ВКС, с което е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане, и последващото решение на ВКС, с което искът и е отхвърлен като неоснователен. Според нея в първото решение ВКС е приел, че ако се преценят в съвкупност всички поискани от нея косвени доказателства, ще се установи основателността на иска, а във второто решение въз основа на тези доказателства искът е счетен за недоказан. Това евентуално противоречие в мотивите не е основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на неправилното от двете решения. Фактическият състав на тази разпоредба е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, или ако едната претенция имплицитно се включва в другата. Противоречието трябва да се отнася до един и същи спорен предмет/или единият да включва другия/ и да се съдържа в диспозитивите на решенията относно съществуването или несъществуването на субективното материално гражданско право, а не в мотивите/ т. 5 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК/. Предходното отменително решение на ВКС, с което делото се връща за ново разглеждане от друг състав, не разрешава материалноправния спор и не формира сила на присъдено нещо относно субективното гражданско право, а има процесуален характер. След като с първото решение ВКС не се произнася по спорното право, а само продължава висящността на делото, не може да има противоречие между него и последващото решение на ВКС, с което спорът вече е разрешен по същество с признаване или отричане на това материално право. Произнасянето на инстанциите в съдебната йерархия по едно и също дело завършва с постановяване на едно окончателно решение и няма две влезли в сила противоречиви решения, които да се нуждаят от отмяна. В този смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 428 от 4.11.1998 г. на ВКС по гр. д. № 29/98 г. на Петчленен състав/ Съдебна практика - Бюлетин на ВКС на РБ, кн. 9-10/1998 г., стр. 18/. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата за отмяна е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение