Решение № 460 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3951/2015 г.

Решение № 460 от 7.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3951/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на С. А. К. чрез адв. Е. С. за отмяна на решение от 25.07.2013 г. по гр. дело № 8959/11 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 26.11.10 г. на СРС, 66 състав по гр. дело № 32848/09 г., с което е допусната да се извърши съдебна делба между В. И. Х. и С. А. К. на съсобствените им имоти при квоти: 4/6 ид. ч. за В. Х. и 2/6 ид. ч. за С. К. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Твърди, че новото обстоятелство, което не е съобразено от Софийски градски съд при определяне квотите на съделителите е, че със сила на пресъдено нещо от наказателния съд е призната истинността на саморъчното завещание на починалата му съпруга В. К., въз основа на което разпределението на дяловете между съделителите би се изменило съществено. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата В. И. Х. счита, че е неоснователна. С определение № 332 от 30.09.15 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на IV г. о. като прецени данните по делото, приема следното: Новото обстоятелство, на което се позовава молителят е решение от 22.11.13 г. по а. н. д. № 20623/11 г. на СРС, 18 състав, с което е оправдан и признат за невиновен С. А. К. по обвинението в това на 15.10.08 г. в нотариалната кантора на нотариус И. И., находяща се в [населено място], [улица], съзнателно да се е ползвал от неистински частен документ - саморъчно завещание с дата 17.07.2004 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление и е подписан от лицето В. М. К., с което да е извършил престъпление по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК. В мотивите на решението наказателният съд е приел, че завещанието представлява истински документ, тъй като почеркът и подписът от името на завещателя изхождат от К. Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Решаващото е, че новооткритият факт е бил налице когато делото се е намирало в такава фаза на развитие, че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В разглеждания случай саморъчното завещание е било представено по гр. дело № 32878/09 г. пред Софийски районен съд, но след производство по оспорване по чл. 193 ГПК, изводът на съда е бил, че документът е неистински и като такъв не поражда целените правни последици. Ето защо, съдът е определил квотите на съделителите като наследници по закон, без да вземе предвид завещателното разпореждане. Същото решение е потвърдено с влязлото в сила решение на СГС по гр. дело № 8959/11 г. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 25.07.13 г., а оправдателното решение на наказателния съд на 22.11.13 г. Като елемент от обективната страна на престъплението въпросът за истинността на завещанието е разрешен със сила на пресъдено нещо, и безспорно зачитане на правните му последици би рефлектирало върху разпределението на дяловете между съделителите. Това обстоятелство налага отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се разглеждат останалите въведени с молбата за отмяна основания по чл. 303, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.