Решение № 12658 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15695/2010 г.

Решение № 12658 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15695/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Христов Ангелов от гр. Хасково против Решение № 369/4.10.2010 г., постановено по адм. дело № 326/2010 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1254/14.05.2010 г. на Директора на ОД - МВР гр. Хасково, относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България", на основание чл. 75, т. 6 от от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ОД - МВР гр. Хасково, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Борис Христов Ангелов от гр. Хасково срещу Заповед № 1254/14.05.2010 г. на Директора на ОД - МВР гр. Хасково, с която на основание чл. 75, т. 6 от ЗБЛД му е наложена ПАМ "забрана за напускане на Република България" до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Борис Христов Ангелов е налице хипотезата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД - има парично задължение, в големи размери към българско юридическо лице. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че обжалваната заповед е издадена от надлежния административен орган, в предвидената форма, в съответствие с целта на закона. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД, съгласно която, не се разрешава напускане на страната на лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение. Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 23, ал. 3 и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД, правото за напускане на страната и за завръщане в нея през вътрешната граница с лична карта или паспорт не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани. От друга страна, по силата на притежаваното от Борис Ангелов българско гражданство, съгласно чл. 17 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), той е гражданин на Европейския съюз и има предоставена по силата на Учредителните договори въз основа на европейското гражданство свобода на движение и пребиваване в рамките на територията на държавите-членки - чл. 18 от ДЕО, свобода на движение на работниците - чл. 39 - 42, свобода на установяване на самонаетите лица - чл. 43 - 48 и свобода на предоставяне на услугите чл. 49 - 55. Нормата на чл. 37, във връзка с чл. 27 и чл. 1 от Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, съдържа забрана за въвеждане на други ограничения по националното законодателство на държавите-членки, освен по силата на предвидените в директивата съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, като същевременно забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. От друга страна чл. 30 от директивата дава право на държавите-членки да откажат, прекратят или отнемат право, предоставено със същата, в случай на злоупотреба с права или измама. Освен това, основанието за ограничаване свободата на движение на българските граждани по чл. 23, ал. 3 от ЗБЛД за защита правата и свободите на други граждани не цели обществен интерес, а е установено в защита на частен интерес. По изложените съображения и предвид непосочване в оспорената заповед на конкретни основания за налагане на обжалваната мярка, които да са свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, налага се логичният извод, че в случая правото на излизане на жалбоподателя от държавата-членка Република България и в следствие на това правото му на свободно движение като гражданин на Европейския съюз е ограничено на основание, извън предвидените в общностното право. Основанието за налагането на принудителната административна мярка "забрана за напускане на страната" по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е защитата на финансовия интерес на частно лице - кредитор по парично вземане, което основание не попада сред изчерпателно изброените основания в Директивата и по-конкретно не представлява съображение за обществен ред. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Първоинстанционният съд неточно е приложил и тълкувал относимите правни норми и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което Заповед № 1254/14.05.2010 г. на Директора на ОД - МВР гр. Хасково, бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,