Решение № 133 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 105/2012 г.

Решение № 133 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 105/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на адв. Д. като процесуален представител на Н. С. М. и П. С. М., и двамата от [населено място], с искане да бъде отменено определението на Варненския окръжен съд /В./ от 01.VII. 2011 г. по в. т. д. № 1583/2011 г. Молбата се основава на твърдения, че в изпратеното на молителите решение на първоинстанционния съд липсвало указание, че то в прекратителната му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок, че поради това те подали частна касационна жалба, по която ВКС потвърдил определението на В. със същите като на последния мотиви - че в решението на В. се съдържало указание, че в прекратителната му част то подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а в останалата му част - в двуседмичен срок; че за разликата в двата текста молителите научили на 05.ХII. 2011 г., когато се снабдили с копие от решението по делото. При тези обстоятелства се иска отмяна на посоченото определение, тъй като: били открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не могли да бъдат известни на молителите при решаването на спора по частната им жалба; между същите страни, за същото искане и на същото основание били постановени две различни решения на съда, които си противоречат; жалбоподателите поради нарушаване на съответните правила били лишени от възможността да защитят в срок правата си, като са спазили срока, даден им с полученото от тях решение, а по делото е приложено друго решение с друг указан срок за обжалване, което противоречи на изпратеното от съда до страните решение. Претендират се и разноски. Ответниците по молбата за отмяна [фирма] В. и [фирма] В. в писмените си отговори по реда на чл. 306, ал. 3 от ГПК са заели становище за нейната неоснователност. Ответницата по молбата А. Д. М. от [населено място] е заела становище за нейната основателност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата за отмяна е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С решение № 980/15.III. 2011 г. по гр. д. № 13833/2010 г. Варненския РС е признал за установено, че А. Д. М. /ищец/ не дължи на [фирма] 1872.31 лв. по коригирана сметка за ел. енергия, отхвърлил е предявените от М. срещу [фирма] и [фирма] искове за установяване недължимост на суми по коригирани сметки за ел. енергия и е прекратил производството по делото по отношение на ищците Н. Ст. М. и П. Ст. М. по предявените от тях срещу [фирма] и [фирма] искове за установяване, че не дължат 2034.99 лв., представляващи стойността на коригирана сметка за ел. енергия по чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ за определен период за апартамент, находящ се в [населено място]. В решението е указано, че то може да бъде обжалвано пред В. в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част то подлежи на обжалване с частна жалба пред В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните. С атакуваното в настоящото производство определение от 01.VII. 2011 г. В. е прекратил производството, образувано по общата въззивна жалба на тримата ищци, по отношение на Н. и П. М.. Прието е, че тази жалба, подадена на 04.IV. 2011 г., която от името на М. има характер на частна жалба, е подадена след изтичането на 29.III. 2011 г. на едноседмичния преклузивен срок, указан с решението, и е процесуално недопустима. С определение № 581/31.Х. 2011 г. по ч. гр. д. № 515/2011 г. ВКС на РБ III ГО е оставил в сила определението на В. от 01.VII. 2011 г. ВКС е оценил като напълно неверни твърденията на М. в частната им жалба, че съдът не е указал в какъв срок следва да се обжалва решението в прекратителната част - в диспозитива на решението такива указания са дадени изрично. По делото е приет представеният с молбата за отмяна препис от решение на В., в което е указано, че може да бъде обжалвано пред В. в двуседмичен срок от връчването му на страните. Отмяната по реда на чл. 303 и следв. от ГПК е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни съдебни решения, която неправилност се дължи на изчерпателно посочени в посочената разпоредба причини. В разглеждания случай се навеждат три основания за отмяна - по т. 1, т. 4 и тъй като жалбоподателите поради нарушаване на съответните правила били лишени от възможността да защитят в срок правата си. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставя наличие на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Сочените в случая обстоятелства нямат качеството на нови такива по смисъла на посочената разпоредба. Това следва дори от твърденията в молбата за отмяна, че тъй като в изпратеното им от В. решение липсвали нарочни указания за обжалването му в прекратителната му част в едноседмичен срок, приели, че въззивния съд се е произнесъл в нарушение на фактите и доказателствата и поради това подали частна жалба до ВКС и че ВКС се произнесъл със същите като на В. мотиви - че в решението на В. се съдържа указание за обжалването му в прекратителната част в едноседмичен срок. От тези твърдения на молителите в молбата им за отмяна следва и че те са разполагали с представения в настоящото производство препис от първоинстанционното решение, несъдържащо изрично указание за обжалването му в прекратителната част в едноседмичен срок, още към момента на подаването на частната жалба срещу определението на В. от 01.VII. 2011 г. и поради това не е имало никаква пречка да го представят пред ВКС в подкрепа на единственото си оплакване в тази жалба, че в него не е посочено, че в някоя негова част то подлежи на обжалване в едноседмичен срок. Следователно представеният препис от решение няма качеството и на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. За пълнота следва да се посочи и че то нито не е могло да бъде и не е било известно при решаването на спора по частната жалба /М. са могли да го представят пред ВКС в инстанционното производство/, нито молителите не са били в невъзможност да се снабдят с него своевременно /то е било в тяхно държане - виж изявленията в молбата за отмяна/. Не са налице в случая и предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК предпоставки за отмяна. Това основание предполага наличие на две влезли в сила решения, с които е разрешен идентичен спор между едни и същи страни, които си противоречат. Не представляват такива решения оригиналното решение на В., в което е указано, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок, и представения препис от него, в което е указано само, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок. Относно последното твърдение на молителите, че поради нарушаване на съответните правила са били лишени от възможността да защитят в срок правата си, т. е. да подадат в срок частна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в прекратителната му част, не може да се приеме, че то покрива някоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 от ГПК, включително и това по т. 5 предл. първо, предпоставящо наличие на лишаване на страната от възможност да участва в делото вследствие нарушаване от съда на съответните правила. От друга страна следва да се посочи и че тъй като твърдяното нарушение е било предмет на преценка от ВКС в инстанционното производство по частната жалба на молителите /по ч. гр. д. № 515/2011 г./, защото е било наведено от тях като единствен порок на атакуваното определение на В. от 01.VII. 2011 г., то е преклудирано и не може да бъде навеждано и като основание за извънинстанционния контрол, какъвто е отмяната на влезли в сила съдебни актове. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,