Решение № 10326 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Генадиев от гр. Годеч, чрез процесуален представител адв. Митрева срещу решение 80 от 27.01.2021 г., постановено по административно дело 715/2020 г. от Административен съд София област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 3282з-1536/16.01.2020г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР). По наведени доводи за неправилност на решението, при наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена, като претендира присъждане на деловодни разноски. Конкретни доводи за изложени в подкрепа на наведените доводи за материална незаконосъобразност на решението. Ответникът по касационната жалба Директорът на ГДГП, чрез процесуален представител юрк. Кулинова , оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд в тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество-за неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Е. Генадиев от гр. Годеч против Заповед рег. 517 3282з-1536/16.06.2020 г. издадена от директора на ГДГП, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13, , чл. 204, т. 3 и вр. чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение със служителя, заемащ длъжност-младши експерт, старши порицай в 02 група Охрана на държавната граница на ГПУ -Калотина към РДГП-Драгоман при ГДП, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е направил подробен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност като е взел предвид доводите и възраженията на страните и въз основа на това е установил фактическата обстановка. За да отхвърли жалбата, административният съд е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решение е валидно, допустимо и правилно. Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Конкретното дисциплинарно наказание е наложено на държавния служител за това, че на 01.05.2020 г., около 21 часа в село Голеш, община Годеч, служители на РУ Годеч са извършили проверка на лек автомобил Нисан Терано, [рег.номер на МПС] , движещ се от главната улица към местността Падина, управляван от Е. Генадиев старши полицай. В хода на проверката Генадиев е изпробван с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510. Установено е, че Генадиев управлява лекия автомобил след употреба на алкохол /1,94 промила алкохол в издишания въздух/. На водача е съставен акт за установяване на административно нарушение и връчен талон за медицинско изследване за даване на кръвна проба. Е. Генадиев отказал вземане на кръвна проба, отразявайки, че приема показанията на техническото средство. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като "тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР/), вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В съответствие с приложимия материален закон е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени. По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот, по време на работа, в извънработно време и по време на отпуск, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което е съвместимо с престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение. В конкретния случай е безспорно установено, че държавният служител Генадиев е управлявал МПС след употреба на алкохол.Ирелевантен е факта ,че шофирането е в извън работно време, по безлюден път, в края на населено място. Съществено е , че полицаят не е съобразил законността на действията, които е предприел, дал е отрицателен личен пример с поведението си, с което е накърнил доброто име и авторитета на институцията, която представлява. Това поведение на служителя законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на закона чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР- чл. 28, б. "б" от същия. Обосновано е и заключението на съда, че доказателства, оборващи установените от административния орган факти не са били представени, а доказателствената тежест е на касатора. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд относно твърденията на Генадиев свързани с установяването употребата на алкохол на сочената дата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от НАРЕДБА 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози с тест.Съгласно ал. 2. При съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение 1. След изследване на място, на касатора е издаден талон за изследване, върху който същият отразил, че не желае даване на кръв за изследване, признавайки резултата от техническото средство. Ето защо, доводите на касатора, за неправилност и необоснованост на съдебното решение, са изцяло неоснователни. Дисциплинарната отговорност на държавния служител от системата на МВР е ангажирана поради самия факт на неспазване на правилата на Етичния кодекс, с който той е бил запознат по съответния ред. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав на ВАС, пето отделение изцяло ги споделя. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено сила. При този изход на правния спор, следва да бъде уважена претенцията на ответната страна, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24 януари 2017 г.) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение