Решение № 9921 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2016 г.

Решение № 9921 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. С. К. от гр. С. срещу заповед № 8121К-4299/13.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Поддържа се нищожност на обжалваната заповед и алтернативно незаконосъобразност на същата, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Със заповед № 8121К-4299/13.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че в качеството си на началник на Районно управление С., за периода от 01.06.2015 г. до 31.08.2015 г. не е упражнил контрол над подчинения му служител - началник на група "Охранителна полиция" за изпълнение на заповед рег. № 251з-92/09.01.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Б. относно Организация, ръководство и контрол на работата с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в ОДМВР - Б., според която потребителите - преки ръководители на силите с контролирани мобилни единици са длъжни: т. 6.2 - да осъществяват наблюдение в реално време и впоследствие на всички или конкретни, предварително дефинирани мобилни единици или групи от мобилни единици, като проверяват ежедневно движението на автопатрулните единици - не по-малко от два пъти в работно време и т. 6.3 - резултатите от проверките да се отразяват в дневник (Приложение № 3), както и в качеството си на началник на Районно управление С., през посочения период лично не е изпълнявал разпореденото му в точки 6.2 и 6.3 от заповедта, като в тази връзка, не е изпълнил служебните си задължения, вменени с типова длъжностна характеристика peг. № К - 13003/26.11.2010 г. утвърдена с МЗ рег. № Iз-2893/03.12.2010 г. - "Да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на районното управление, като се ръководи от нормативните документи, заповедите и разпорежданията на ОДМВР, ГДПК и МВР, регламентиращи работата по направление на дейност и да осъществява контрол върху работата на подчинените, като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано в хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Поради това и поради факта, че деянието е извършено от жалбоподателя в срока на наложено наказание "порицание" и на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 201, ал. 1, т. 1 от ЗМВР налага на Конов дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Дисциплинарното производство е образувано по повод извършена проверка, във връзка с изложено в докладна записка докладна записка рег. № 454р-5866/07.09.2015 г. на началника на РУ - С. при ОД МВР - Б., приключила със справка рег. № 251р-27326/01.10.2015 г. от назначена комисия от директора на ОД на МВР Б.. В справката е направено предложение на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание". Изготвено е предложение УРИ № 251р-28433/14.10.2015 г. от директора на ОД на МВР Б., чрез директор на дирекция "Човешки ресурси" МВР - С. до министъра на вътрешните работи, с което се предлага на С. К. да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". На 03.11.2015 г. е изготвен протокол за призоваване на държавен служител от МВР за връчване на покана за даване на писмени обяснения рег. № 8121р-38876/02.11.2015 г., в който е отразено, че след набиране на мобилния му номер, господин Конов се е обадил и след като му е обяснен поводът за обаждането, същият заявил, че в момента не се намира в гр. Б., а в болница в град С. Загора, където след направени изследвания изчаква резултатите, като същият заявява, че за отсъствието си е уведомил ръководството на областната дирекция и до края на работната седмица (06.11.2015 г.) ще се намира в гр. С. Загора и не планира да се прибира в гр. Б.. На 09.11.2015 г. е изготвен протокол за призоваване на държавен служител от МВР за връзване на покана рег. № 8121р-38876/02.11.2015 г. за даване на писмени обяснения, в който е отразено, че на 09.11.2015 г. главен инспектор Конов е търсен двукратно по мобилния телефон, но не е намерен, за което обстоятелство са се подписали двама свидетели - главен инспектор Семов и старши инспектор Ганев. В протокол УРИ 251р-30982 от 10.11.2015 г. е отразено също така, че и на 10.11.2015 г. главен инспектор Конов е търсен по мобилния телефон, но не е намерен. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № 8121К-4299/13.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При постановяването на административния акт са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Доказателствата по делото не установяват извършването на посочените административнопроизводствени действия от страна на административнонаказващия орган, който в случая е министъра на вътрешните работи, разписани в посочените разпоредби. В конкретния случай жалбоподателят не е дал писмени обяснения в хода на проведеното административно производство. Същото е започнало с извършването на проверка, във връзка с изложено в докладна записка рег. № 454р-5866/07.09.2015 г. на началника на РУ - С. при ОД МВР - Б.. Ж. е представил писмени обяснения във връзка с покана УРИ 251р-27344/01.10.2015 г. до директора на ОД на МВР - Б. във връзка с изясняване на случаите на неосъществен контрол, но тези обяснения не представлява даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, които имат за цел държавния служител да даде обяснения във връзка със събраните материали в хода на административното производство, както и да поиска или да посочи доказателства във връзка с нарушението, които следва да бъдат събрани или обсъдени от наказващия орган. При липса на дадени писмени обяснения от държавния служител е било задължително неговото изслушване от компетентния орган. Същият не само, че не го е изслушал, но и липсват доказателства Конов да е бил поканен на определена дата за изслушване. Поканата за даване на писмени обяснения рег. № 8121р-38876/02.11.2015 г. изготвена от министъра на вътрешните работи не е съобщена на жалбоподателя и изготвянето на протокол рег. № 251р-30418/03.11.2015 г., протокол рег. № 251р-30938/09.11.2015 г. и протокол рег. № 251р-30982/10.11.2015 г., в който е посочено, че същия е търсен по мобилния му телефон не доказва изпълнение на процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като процесуалните действия са извършени от некомпетентен орган. Министърът на вътрешните работи не е поканил за изслушване държавния служител за определена дата, нито е поискал неговите писмени обяснения, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР задължава дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при проверката такива - ал. 4 на чл. 206. От събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства се установява, че тези изисквания не са спазени. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган е основание за отмяна на заповедта, като представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изслушването на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел да гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Двете законови възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, но наказващия орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Поради това служителят може да се ползува от тези предоставени му възможности или да се откаже от тях, но следва да му бъдат осигурени от административния орган. По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменена. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски, административният орган следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноски по делото в размер на 800 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника му и 10 лева държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,