Решение № 7800 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2009 г.

Решение № 7800 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9448/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Велико Търново срещу решение № 294/09.06.2009 г., постановено по адм. д. № 95/2009 г. по описа на Административен съд-Велико Търново с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответниците по касационна жалба -изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Хилендар Стоянов Тодоров не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на община Велико Търново против заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър-гр. София в частта и относно недвижими имоти-самостоятелни обекти жилищни апартаменти в сграда с идентификатор 10447.506.205.5 и с административен адрес гр. Велико Търново, ул. "Алеко Константинов" № 61. За да постанови този резултат съдът приема, че по силата на договор за замяна на недвижими имоти, сключен между община Велико Търново и "Еко Инвест" ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, представлявано от Хилендар Стоянов Тодоров на 25.07.2006 г., общината придобива право на собственост върху 13 броя апартаменти, намиращи се в сгради с идентификатори 10447.506.205.1, 10447.506.205.2 и 10447.506.205.4 в поземлен имот с идентификатор 10447.506.205 в землището на гр. Велико Търново, за които има и са представени по делото и актове за частна общинска собственост. Доказателства обаче за наличието на жилищни имоти в процесната сграда с идентификатор 10447.506.205.5 по кадастралната карта на града, както и доказателства за придобито право на собственост от общината върху тях няма, поради което решаващият съд мотивира извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на АГКК-София. Решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от община Велико Търново против заповед № РД-18-86/19.09.2008 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър одобрява кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Велико Търново, област Велико Търново. В жалбата са изложени твърдения, че притежавани от общината жилищни имоти с идентификатор 10447.506.205.5 не са нанесени в кадастралната карта, както и че в кадастралния регистър е вписан друг собственик. Поискано е от съда да допусне и изслуша съдебно-техническа експертиза за изясняване на спорния по делото въпрос, като е подадена и втора молба с това искане на 22.04.2009 г. Оспорената заповед е за създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри, при което съдът следва да установи спазена ли и процедурата по тяхното създаване, регламентирана в Глава пета ЗКИР, в която са установени императивни правила, които следва да бъдат съблюдавани както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти, както и налице ли и съответствие на оспорената заповед с материалноправните норми на закона. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва проверка доколко законовите разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - правоспособното лице на което се възлага изработването на кадастралните карти и кадастралните регистри и собствениците на поземлените имоти изпълняват задълженията си съответно по чл. 35, ал. 2 и по чл. 38 ЗКИР. В обжалваното решение липсват мотиви в тази насока. Действително са изискани и сравнявани извадки от кадастралния регистър и скици на сградите в имот с идентификатор 10447.506.205, от които е установено, че сградата с идентификатор 10447.506.205.5, в която касаторът твърди, че притежава жилищни имоти е на един етаж с предназначение за търговия и е собственост на Хилендар Стоянов Тодоров. На отразеното в скицата съответства и информацията в извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти. Но по делото са събрани и доказателства, че община Велико Търново е собственик на недвижими имоти-общински жилища, придобити на основание договор за замяна, сключен на 25.07.2006 г. с "Еко инвест" ООД-гр. Велико Търново, за които са съставени и представените по делото актове за частна общинска собственост. Според посоченото в актовете местонахождение на жилищните обекти, всички се намират в процесния имот с идентификатор 10447.506.205. За тях не са събрани данни по делото отразени ли са и по какъв начин в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри със заповедта на изпълнителния директор на АГКК-София. Решаващият съд е следвало да изиска извадки от кадастралната карта и кадастралните регистри на имотите според актовете за частна общинска собственост на община Велико Търново, както и да допусне поисканата от общината съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да провери точното местонахождение на спорните имоти и отразяването им в процеса на изработване на кадастралната карта и кадастралните регистри, за да провери законосъобразността на издадената заповед. Допуснатите и събрани от административния съд писмени доказателства, обсъдени по-горе не са достатъчни в конкретния случай да мотивират съда да приеме, че оспорената заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър-гр. София е законосъобразна. Противоречието им не е изяснено, не е проявена процесуална активност от страна на съда да попълни доказателствения материал с други относими към административния спор доказателства с цел правилното установяване на фактите по делото и приложимия материален закон, а като не допуска поисканата съдебно-техническа експертиза нарушава процесуалното право на касатора на защита в съдебноадминистративния процес. Посоченото и допуснато от решаващия съд нарушение на чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235 ГПК е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изводите на административния съд са пряко относими към законосъобразността на административния акт. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение