Решение № 501 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2008 г.

Решение № 501 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 193 ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. П. е молба от Х. И. Х. за допълване на решение № 1277 от 9.12.2008 г. по гр. д. № 3939/07 г. на ВКС IV ГО. В нея се излагат доводи че с решението си съдът не се е произнесъл по евентуалния му иск за собственост. Ответникът по молбата Г. Д. Т. оспорва същата О. по молбата Р. М. М., П. И. М. и М. И. М. не вземат становище. Молбата е допустима. Подадена е в срок и от легитимирано лице. ВКС, след като прецени доводите в молбата, приема за установено следното: С решение № 598 от 6.04.2007 г. по гр. д. № 436/06 г. Окръжен съд гр. П. е отменил решение № 75 от 02.06.2005 г., допълнено с решение № 106 от 13.12.2005 г. по гр. д. № 1065/03 г. на Районен съд гр. К. П. е ново решение, с което е отхвърлил предявения от Х. И. Х. срещу Г. Д. Т., Р. М. М., П. И. М. и М. И. М. иск за прогласяване относителната недействителност на договор за дарение от 23.12.1992 г., обективиран в нот. акт № 46/92 г., с който П. М. дарила на Г. Т. 1/2 ид. ч. от нива с площ 3.3 дка в гр. С., м. "М.". Отхвърлил е и евентуалния иск за предаване на владението върху процесния имот. С решение № 1277 от 9.12.2008 г. по гр. д. № 3939/07 г. ВКС IV ГО е оставил в сила въззивното решение. Молбата е неоснователна. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) страната може да поиска да бъде допълнено постановеното решение ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. Както е приел и ВС в решение № 1 от 25.01.1985 г. по гр. д. № 115/84 г. ОСГК, "искане" по смисъла на закона е всяко искане отправено от страната до съда за защита на субективните права. В случая с решението си съдът се е произнесъл по всички доводи наведени от касатора и като е оставил в сила обжалваното решение, е формирал волята си относно спорното право като се е произнесъл отрицателно по цялото искане на касатора. В мотивите на решението съдът се е произнесъл по основанията за касационно обжалване заявени в касационната жалба като изрично е приел, че искът по чл. 76 ЗН е неоснователен, както и че ищецът не се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. от имота и няма основание да претендира за предаване на владението. ВКС не е съд по същество на спора, затова не дължи произнасяне по всеки един от заявените искове с отделен диспозитив тогава, когато оставя в сила въззивното решение като цяло. С молбата за допълване на решението ищецът фактически цели да постигне отмяна на неблагоприятно за него решение чрез повторна проверка на правилността му, което е недопустимо. Водим от горното съдът