Решение № 420 от 20.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2157/2011 г.

Решение № 420 от 20.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2157/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на гражданския ищец - Министъра на финансите против въззивно решение № 86/28.05.2011 г., постановено по ВНОХД № 170/2011 г. от Апелативен съд -Варна, с което е обезсилена гражданско-осъдителната част на присъдата, постановена по НОХД № 121/2009 г. на Окръжен съд - Добрич и е прекратено производството по въззивното дело. В жалбата се излагат доводи, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован и не изпраща представител. Не се явява и подсъдимият А. Д. Ж., също редовно призован. От негово име е постъпило писмено становище, в което се сочи, че решението е законосъобразно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: I. С първоинстанционната присъда № 1/25.01.2010 г., постановена по НОХД № № 121/2009 г. подсъдимият А. Ж. е бил признат за виновен в това, че за да избегне плащането на данък по чл. 41 от ЗОДФЛ в големи размери - 9 287,36 лева, в годишна данъчна декларация ГДД № К-071/2003 г. не е отчел приход за 2002 г. от 34 544, 67 лева - престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и глоба в размер на 200 лева. Подсъдимият А. Ж. е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 9 287, 36 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. По жалба на подсъдимия А. Ж. с въззивно решение № 148/27.10.2010 г., постановено по ВНОХД № 144/2010 г. от Апелативен съд - Варна, присъдата е потвърдена. Срещу това въззивно решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия А. Ж. и с решение № 56/21.04.2011 г., постановено по н. д. № 797/2010 г. от ВКС, III н. о., въззивното решение е отменено изцяло, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК е прекратено наказателното производство срещу подсъдимия А. Ж. за престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК, а в гражданската част е върнато за ново разглеждане от друг състав. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната част е обезсилена и е прекратено производството по въззивното дело. I. Жалбата е основателна. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се свеждат до това, че въззивният съд е разгледал и решил въпросите за гражданската отговорност на подсъдимия А. Д. Ж., прилагайки нормите на ГПК. Изложени са и съображения за неправилност на изводите на въззивния съд относно недопустимостта на предявения граждански иск. След отмяната на предходното въззивно решение в гражданската част, втората инстанция е приела, че производството следва да се развие по правилата на ГПК и по този ред на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК е постановено обезсилване на присъдата в гражданско-осъдителната част, както и прекратяване на производството по делото. Известно е, че гражданският иск, предявен в наказателното производство, е искане на пострадалия да се присъди обезщетение за претърпени вреди. Налице е единен съдебен процес - наказателен, в който се разглежда гражданският иск на пострадалия, основан на чл. 45 от ЗЗД. Възникват само наказателнопроцесуални отношения, по пътя на които се осъществява дейността по разглеждане и решаване на наказателните дела. Безспорно вярно е, че разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК допуска приложимост на правилата по ГПК, но само доколкото в НПК няма такива. Това очертава относителната самостоятелност на гражданския иск в наказателното производство, но не променя характера на съдебния процес относно вземането на пострадалия, дори и когато предмет на разглеждане е само гражданската част на присъдата, респективно решението. И в тези случаи процесът продължава своето развитие по реда на НПК само по отношение на гражданския иск. Ето защо и правомощията на въззивната инстанция не могат да бъдат други, различни от тези, очертани в чл. 334 и сл. от НПК. Обезсилването на постановения от първата инстанция съдебен акт наистина е правомощие на контролната инстанция в гражданския процес - чл. 270, ал. 3 от ГПК, на която разпоредба се е позовал въззивния съд. Последната е неприложима в наказателния процес с оглед разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК - "гражданския иск се разглежда по правилата на този кодекс", включително по отношение на процесуалния ред и формата на акта, с който по този ред се произнася съдът. Съжденията на въззивния съд, че присъдата в нейната гражданско-осъдителна част има характер на решение и производството се движи по реда на чл. 297 и чл. 299 от ГПК са несъстоятелни и в противоречие с чл. 1 от НПК. Процедирайки по този начин, въззивният съд се е отклонил всъщност и от ГПК. Приел е, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 283 от ГПК (виж диспозитив на решение), но не е провел докрай това свое виждане -напр., да провери редовността на касационната жалба по реда на чл. 285, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 284, ал. 3 от ГПК. Освен това е предпоставил и евентуалното приложение на разпоредбите на ГПК по повод касационното обжалване - чл. 288 от ГПК. Изложеното в предходния абзац е само за изчерпателност, защото същественото е, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е разгледал делото в разрез с разпоредбата на чл. 88, ал. 1 във вр. с чл. 1 от НПК - не по реда предвиден в закона. Това е достатъчно, за да се отмени въззивното решение. Останалите доводи, заявени с касационната жалба, следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане, доколкото касаторът е прав, че мотивите са оскъдни от гледна точка на заявената от съда процесуална недопустимост на предявения граждански иск. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,