Решение № 11495 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3969/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, чрез юрисконсулт И. Пенкова, против решение 1639/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 1646/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което дирекцията е осъдена да заплати на К. Й. К. обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 276,31 лева, изразяващи се в законната лихва, считано от 04.11.2020 г. до 30.06.2023 г., върху сумата от 1000 лева присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Излагат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради и което е поискана отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - К. Й. К., чрез адвокат С. Донков, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са установени предпоставките по ЗОДОВ за основателност на исковата претенция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на К. Й. К. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 276,31 лева, изразяващи се в законната лихва, считано от 04.11.2020 г. до 30.06.2023 г., върху сумата от 1000 лева, представляващи присъдено обезщетение за неимуществени вреди, причинени на К. от незаконосъобразна Заповед за задържане 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел Икономическа полиция при ОДМВР Пловдив. Първоинстанционният съд приел за установено, че по жалба на К. К. с решение 260007/15.10.2020 г., постановено по адм. дело 10/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, е отменена Заповед за задържане 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел Икономическа полиция при ОДМВР - Пловдив. Решението е влязло в сила на 04.11.2020 г. К. подал иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против ОДМВР - Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразната заповед за задържане. Съдът е присъдил обезщетение в размер на 1000 лева с решение 1538/22.07.2021 г., постановено по адм. дело 2921/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, както и сторените по делото разноски в размер на 310 лева. След издаване на изпълнителен лист в полза на К. Й. К. против ОДМВР - Пловдив, и съответно след подаване на две молби до органа от страна на ищеца, сумите са изплатени на 27.04.2023 г. са изплатени 310 лева съдебни разноски, а на 06.07.2023 г. е заплатено присъденото обезщетение в размер на 1000 лева. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Посочено е, че от момента на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта до момента на изплащане на сумата, присъдена като обезщетение, лихвата е дължима, но К. я е претендирал за по-кратък момент т.е. до момента на подаване на исковата молба, поради което същата се дължи за периода 04.11.2020 г.-30.06.2023 г. Съдът се позовал и на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., ОСГК, като посочил още, че правото на законна лихва е правоувеличаващо право, акцесорно на паричното вземане за главница, дължи се поради неизпълнение в срок на главното задължение и се изчислява като процент от размера на главницата за определен период. Дължимостта на лихвата за забава е във връзка с неправомерното поведение на длъжника, изразяващо се в незаплащане на парично задължение, като в случая имуществените вреди се явяват като пропускане възможността за ползване на паричното обезщетение за неимуществени вреди, като тази пропусната полза се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Така с оспореното в настоящото производство решение АС - Пловдив осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, да заплати на К. Й. К. обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 276,31 лева, изразяващи се в законната лихва, считано от 04.11.2020 г. до 30.06.2023 г., върху сумата от 1000 лева присъдено обезщетение за неимуществени вреди, както и разноски в размер на 10 лева. В полза на адвоката са присъдени разноски в размер на 400 лева за оказана безплатна адвокатска помощ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната мораторна лихва е форма на договорна отговорност специфична за паричните задължения, независимо от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл, че правилото чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите на правоотношението. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на законната мораторна лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена. В процесния случай се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, както е прието в т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК. Безспорно по делото е, че е налице отменен по съответния ред, административен акт, постановен от административен орган при изпълнение на административната му дейност Заповед за задържане 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел Икономическа полиция при ОДМВР - Пловдив. Решението, с което заповедта е отменена, е влязло в сила на 04.11.2020 г. Налице са и останалите два елемента от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ОДМВР - Пловдив за вреди по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая са налице елементите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради и което правилно е уважил иска на К. Й. К., подаден против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив за присъждане на сумата от 276,31 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва считано от 04.11.2020 г. до 30.06.2023 г. върху сумата от 1000 лева, представляващи присъдени неимуществени вреди на К. от незаконосъобразна Заповед за задържане 1232433-17/05.03.2020 г. на разузнавач от отдел Икономическа полиция при ОДМВР - Пловдив. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на адвокат С. Донков за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно адвокатско представителство по делото. Същото се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 400 лева. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,