Решение № 5504 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12836/2019 г.

Решение № 5504 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12836/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба на "ПЕТИ" ЕООД, представлявано от управителя П. В., чрез адв. М. Нейкова, против решение № 1693/6.08.2019 г. постановено по адм. дело № 224/2019 г. по описа на Административен съд–Пловдив, в частта в която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт №Р-16001616008022-091-001 от 22.06.2017 г. на орган по приходите на ТД на НАП-Пловдив, потвърден и изменен с решение № 531 от 11.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, в частта за начислен допълнителен корпоративен данък за 2012 г. в размер на 6 484, 77 лв. и лихва в размер на 2 785, 38 лв. В жалбата се излагат и развиват доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претенцията е за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за производството. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрск. Дамянова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, в обжалваната му част е отхвърлена жалбата против ревизионният акт, в частта му в която допълнително е начислен корпоративен данък в размер на 6 484, 77 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 2 785, 38 лв. Първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Съдът е възприел извода на приходните органи, че вземане в размер на 64 847, 75 лв. по фактура № 248 от 24.10.2005 г., издадена на "Мормакс21-21" ЕООД е отписано в нарушение на чл. 34, ал. 1 и чл. 37 ЗКПО. Според органа по приходите вземанията по фактура № 248 от 24.10.2005 г. са изискуеми от 24.10.2005 г., съответно давността за тях е изтекла през 2010 г., а не през 2012 г., когато са били отписани от ревизираното дружество. Съдът не е кредитирал касовите ордери за частични плащания и спогодба за погасител план на дължими плащания, представени в хода на административното обжалване, както и показанията на разпитаните свидетели. Приел е, че представените писмени доказателства са съставени за нуждите на ревизионното производство, тъй като не са били представени нито в хода на извършената ревизия, нито в предшестващата я ПУФО. Отделно от това представената спогодба не се установяват лицата, които са я подписали, предвид че за страните по нея са положени само подписи. Не е възприета от съда тезата на ревизираното лице за "счетоводна грешка", изразяваща се в "некоректно закрити вземания в 2005 г. " Съдът се е позовавал на императивната регламентация на "счетоводната грешка" в чл. 75, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която не следва да се признае за данъчни цели разход, отчетен през текущата 2012 г. във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, в случая 2005 г., поради което законосъобразно отчетеният разход не е признат от данъчните органи. Приел е, че липсата на пререгистрация в законовия срок по ЗТР на дружеството – длъжник не се приравнява на заличаване на същото, поради което не е налице и това основание да бъде признато отписването на вземането за данъчни цели. Като краен извод е извел, че правилно приходната администрация е увеличила счетоводния финансов резултат, съответно правилно е начислила и корпоративен данък за 2012 г. Решението е правилно. Спорът по делото е налице ли са основания за увеличението на счетоводният финансовия резултат на дружеството за 2012 г. по реда на чл. 34 във вр. с чл. 37 от ЗКПО. В случая с ревизионният акт, в обжалваната му част е увеличен СФР на дружеството за 2012 г. със сумата в размер на 64 847, 75 лв., представляващо вземане по фактура № 248 от 24.10.2005 г. и допълнително е начислен корпоративен данък в размер на 6 484, 77 лв. в резултат на отписването му поради изтекла давност. Изводите на АССГ, че вземанията по процесната фактурата, издадена от "Мормакс 21-21" ЕООД са станали изискуеми на датата на издаването й и са погасени по давност на 2010 година, съответстват на материалния закон. Съгласно чл. 34 от ЗКПО "Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от с. з. Законосъобразни са изводите на съда във връзка с отписаното вземане през 2012 година. След изменението на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО, ДВ бр. 106 от 2008 г. в сила от 1.01.2009 година се извърши приравняване на режима на данъчното третиране на отписването и последващите оценки на вземанията. В резултат на това, ако не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37, при преобразуване на финансовия резултат отписването на вземанията се подчинява на режима данъчните временни разлики. Отписването на вземане, което не е обезценявано като несъбираемо, се признава данъчно, ако са налице обективни факти и обстоятелства и съответно документално основание за отписване. Именно такова документално основание не е доказано от страна на ревизираното дружество. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал., изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- Пловдив следва да бъдат присъдени разноски в размер на 648 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 на изр. 1 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,