Решение № 3520 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2018 г.

Решение № 3520 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9475/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Василева в качеството й на ЕТ "Полстар- П. Василева" срещу Решение № 281 от 17.05.2018 г., постановено по административно дело № 174/2018 г. на Административен съд Монтана. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Ответникът – зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" София– не взема отношение по спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, следователно е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Монтана е акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-220-2600/169 от 24.04.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" София с който е определено на касатора да възстанови сумата от 918, 68 лв., представляваща 50% от изплатена субсидия по мярка 211 за кампании 2008, 2009 и 2010 г., на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. в предходна редакция, ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г. АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: Касаторът в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП е подал заявление за регистрация и подпомагане с УИН 22.19.0608/16293 и е одобрен за участие по мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони". Установено е също, че е получил плащане за 2008, 2009 и 2010 г. /при 5 г. ангажимент/ по мярка 211, но не е подал заявление за 2011 г., при което съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. ДФЗ-РА е длъжна да прекрати многогодишния ангажимент по тази Наредба с него, като го задължи да възстанови получените суми до момента в размер, съобразно годината на прекратяване. С влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-120-2600/3269 от 14.09.2013 г., ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е прекратил многогодишния ангажимент на ЕТ " Полстар- П. Василева" на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, тъй като земеделския стопанин не е подал заявление за подпомагане за четвърта година от поетият петгодишен ангажимент, а именно кампания 2011, за което кандидатът е бил уведомен чрез изпратеното му уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/385 от 19.04.2013 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Полстар-П. Василева" против АУПДВ № 02-220-2600/169 от 24.04.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да достигне до този резултат от решаващия съд се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Изложил е мотиви, че оспореният акт е постановен и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Решението е правилно. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са основани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснати нарушения при съобщаване на обжалвания акт. Видно от приложените доказателства актът за прекратяване на многогодишния ангажимент е връчен редовно на жалбоподателя на посочения от него адрес за кореспонденция: с обратна разписка № 9001258879 е връчен редовно на 13.12.2013 г. Не са ангажирани доказателства за оспорването му. Следователно, към 28.12.2013 г. е влязъл в сила. Този акт е фактическо основание за издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ. Размерът на определената за възстановяване сума не е спорен по делото. Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на изискването за уведомяване за започване на административно производство по издаване на оспорения акт. Административният орган е изготвил уведомление, връчено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, тъй като на постоянния адрес на физическото лице – ЕТ, получателят е непознат. Не е извършено връчване на уведомлението на заявения електронен адрес, но това нарушение не е съществено, тъй като не е довело до осуетяване на правото на защита, включително – съдебна, която е реализирана в пълен обем. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, състав на първо отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,