Решение № 13528 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2020 г.

Решение № 13528 от 2.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2020 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП против решение № 759/14.04.2020 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 3534 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р - 16001619000985-091-001/27.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с решение № 622/28.10.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП за установени задължения главница и лихви на М. С. на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В полза на М. С. са присъдени разноски в размер на 3510 лв. за първоинстанционното производство. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК- неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Савова в качеството й на съдружник и управител на "А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ" ЕООД, тъй като не е положила грижата на добър търговец и стопанин по отношение на изследваните в хода на извършената ревизия по ЗДДС на дружеството сделки, допускайки използването на документи, по които не са осъществени реални доставки. Изрично посочва, че се вменява отговорност на физическото лице не само за неплатени задължения по ревизионния акт, издаден на дружеството, а и въз основа на подадени декларации (обр. 1 и 6) по КСО за периодите от м. 03. 2015 г. до м. 12. 2015 г., м. 03. 2016 г. и м. 06. 2016 г., декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 ЗКПО за първо тримесечие на 2015 г., за второ тримесечие на 2015 г., за трето тримесечие на 2015 г. и четвърто тримесечие на 2015 г., ГДД по чл. 92 ЗКПО за финансовата 2014 г., както и справки-декларации по ЗДДС за периодите от м. 03. 2015 г. до м. 12. 2015 г., м. 03. 2016 г. и м. 06. 2016 година. Подробни аргументи излага в касационната жалба. Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация е пледирал чрез пълномощника си адв. Илиева за оставяне в сила първоинстанционното решение и присъждане направените разноски. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Фактическата обстановка е установена по безспорен начин по делото. Спорът между страните се свежда до това дали органите по приходи са събрали достатъчно доказателства, които да сочат, че М. С. в качеството й на съдружник и управител на "А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ" ЕООД е укрила факти и обстоятелства, които по закон е била длъжна да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски /чл. 19, ал. 1 ДОПК/ и недобросъвестно е извършила плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или е отчуждил имущество на предприятието, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски /чл. 19, ал. 2 ДОПК/. За да отмени РА, съдът е коментирал предпоставките на лична имуществена отговорност в двете хипотези на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Приел е, че са налице първите две предпоставки, като третата и четвъртата е счел, че не са изпълнени. Изложил е мотиви, че от доказателствата по делото се установява, че "А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ" ЕООД към септември 2015 г. - в периода на извършване на ревизията, е притежавало парични средства и ДМА, с които да покрие установените публични задължения. За безспорно е възприето обстоятелството, че от ревизираното лице е извършено разпореждане с активи на дружеството в хода на ревизията, с което е намалено имуществото му. Посочил е, че тези обстоятелства сами по себе си не доказват пряка и целена от недобросъвестно поведение последица - невъзможност за събиране на публичните вземания. Съдът е отбелязал, че за наличието на изискуемата причинно-следствена връзка от органите по приходите е посочено обстоятелството, че дружеството към 2018 г. не е разполагало с достатъчно парични средства за погасяване на задълженията си, но е счел, че така посочената констатация не обуславя наличието на този резултат като пряка последица от поведението на ревизираното лице. Мотивирал се е, че предприетите от Савова действия, свързани с прехвърляне на дяловото си участие на трето лице, не доказват еднозначно каузалната връзка, за да се определи поведението на субекта на отговорността като единствена причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството. На следващо място, първоинстанционният съд е посочил, че изразът "не могат да бъдат събрани" не следва да бъде тълкуван разширително и свързан със затрудняване или друго ограничаване на възможностите за принудително събиране на публични вземания. Допълнено е, че органите по приходите е могъл да защити фискалния интерес чрез разпоредбата на чл. 216 ДОПК, както и че не са ангажирали доказателства касателно изготвена в хода на ревизията оценка на продадения актив, от която да се установява продажна цена, значително по-ниска от пазарната цена към съответния период. В резултат на това е направен извод, че по делото няма представени доказателства за действие, извършено от М. С., което да отговаря на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 или ал. 2 ДОПК, за да може да се ангажира отговорността й за задължения на дружество "А и К Дизайн България" ЕООД. Решението на Административен съд – П. е валидно и допустимо, но неправилно. Отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В тази разпоредба е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и на лихвите върху тях. Съдът подробно е изследвал наличието на всяка от кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и неправилно е приел, че третата и четвъртата от тях не са налице. Основателен е касационният довод, че са налице изискуеми данъчни задължения в голям размер и дружеството е могло да плати тези задължения към момента на тяхното възникване, но недобросъвестно не ги е заплатило. Обосновани са оплакванията на касатора, че тук от значение е невъзможността публичните задължения да бъдат събрани, а не евентуалната пасивност на публичните органи, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Установява се от доказателствата по делото, че са извършени разпоредителни сделки с имущество на дружеството, изразяващо се в това, че със сделка, оформена в нотариален акт № 118 от 15.05.2014 г. "А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ" ЕООД е придобило от "ВЕНИД" ЕООД недвижим имот - студио № 7 с административен адрес гр. С. Влас, комплекс "Кентавър", ет. ..., обект 7 със застроена площ от 37, 64 кв. метра. От страна на продавача са издадени две фактури на обща стойност 50 000, 00 лв. и начислен ДДС - 10 000, 00 лв., по които "А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ" ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в пълен размер. Имотът е заприходен по сметка 203 "Сгради и конструкции", която към 31.12.2014 г. е с дебитно салдо - 50 000, 00 лева. Същият недвижим имот е продаден от "А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ" ЕООД с фактура № 1000000150/13.10.2015 г. на стойност 20 833, ЗЗ лв. и начислен ДДС в размер на 4 166, 67 лв. на купувача - "ЕЙ ЕНД КЕЙ ДИЗАЙН" ЕООД. В съставения за целта нотариален акт е посочено, че недвижимият имот се продава за сумата от 25 000, 00 лв., платима по следния начин: 23 560, 73 лв. чрез прихващане и 1 439, 27 лв. платими по банков път до пет работни дни. Начислените разходи за амортизации през 2014 г. са в размер на 680, 54 лв. и през 2015 г. в размер на 874, 98 лв., като имотът е продаден на "ЕЙ ЕНД КЕЙ ДИЗАЙН" ЕООД за сумата от 25 000, 00 лева. По данни от Агенция по вписванията, считано от 17.07.2013 г. лицето М. С. е управител и едноличен собственик на капитала на "ЕЙ ЕНД КЕЙ ДИЗАЙН" ЕООД. Обосновано касаторът сочи, че целта на сделките е ощетяване на фиска чрез неплащане на изискуеми данъчни задължения и разпродаване на активи на занижени стойности. Допълнително, в качеството й на съдружник и управител на "А и К Дизайн България" ЕООД, Савова не е положила грижата на добър търговец и стопанин по отношение на процесните сделки като е допуснала използването на документи /фактури/, по които не са осъществени реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС и са подадени справки-декларации по чл. 125 ЗДДС, отразяващи некоректни данни – обстоятелство безспорно установено с влязъл в сила РА, издаден на "А и К ДИЗАЙН БЪЛГАРИЯ" ООД, с който на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е отказан ООД данъчен кредит в размер на 27 193, 40 лева. Налице са всички кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Приемайки друго, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на М. С. срещу РА № Р-16001619000985-091-001/27.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П., потвърден с решение № 622/28.10.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП да бъде отхвърлена като неоснователна. При този резултат по спора касаторът има право да му бъдат присъдени поисканите и направени по делото разноски в размер на по 2159, 45 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и държавна такса от 434, 52 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение