Решение № 6610 от 5.7.2022 г. на ВАС, III о.
ВАСТрето отделение05.07.2022 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2076/29.11.2021 г., постановено по адм. д. 451/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция Западнобеломорски район- гр. Благоевград да заплати на Водоснабдяване и канализация ЕООД Благоевград съдебни разноски за касационното производство в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лв. уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район срещу решение 2076/29.11.2021 г., постановено по адм. д. 451/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕООД Благоевград /ВиК ЕООД - Благоевград/, срещу постановеното от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район- гр. Благоевград решение. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Водоснабдяване и канализация ЕООД Благоевград, редовно призован, се представлява от адв. Петачка, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран по делото писмен отговор, както и устно в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК ,поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба от ВиК ЕООД - Благоевград против решение ПО-01-53/21.04.2020 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район гр. Благоевград, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения - КЕИ Старчовица, местност Старчовица, имот идентификатор 16033.6.61 по кадастралната карта на с. Гореме, общ. Струмяни, обл. Благоевград, с цел питейно - битово водоснабдяване на с.Гореме, общ.Струмяни по подаденото от ВиК ЕООД Благоевград заявление с вх. РР-07-23/01.10.2019 г. Съдът е уважил жалбата и е отменил оспореното решение, като е върнал образуваната по заявлението на ВиК-Благоевград преписка на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на решението. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства и приложимите в случая правни норми, е заключил, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила за издаване на акта, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че с Глава единадесета а от ЗВ законодателят е определил правната рамка за създаване и функциониране на асоциациите по ВиК. Съгласно чл. 198а, ал. 1 ЗВ, територията на страната за нуждите на управлението, планирането и изграждането на ВиК системи и за предоставянето на ВиК услуги се разделя на обособени територии. Управлението на ВиК система, в която участват държавата и една или повече общини когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини, се осъществява от Асоциация по ВиК, която по аргумент на чл.198в, ал. 4, т. 2 от ЗВ, сключва договор от името и за сметка на собственика на ВиК системата. С решение РД-02-14-2234/ 22.12.2009 г. на МРРБ e определено разпределението на общините в обособени територии на действие на ВиК операторите, с обхват на обособените територии и техните граници, като община Струмяни е включена в обособена територия, обслужвана от ВиК оператора ВиК ЕООД - гр. Благоевград. Анализирал е представения по делото Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между ВиК ЕООД - гр. Благоевград и Асоциация по ВиК от 18.04.2016 г., с който е договорено, че от името на своите членове, Асоциацията по ВиК предоставя на Оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи при спазване изискванията на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда. В чл. 4.4, б. а от договора е потвърдено, че всички публични активи, включени в Приложение I към датата на влизане в сила на договора, са предоставени на ВиК оператора за ползване. Договорът е в сила от 01.06.2016 г., а действието му е уговорено за срок от 15 години- т.е. по силата на цитирания договор, ВиК ЕООД - гр. Благоевград, разполага с правото на ползване върху публичните активи по смисъла на дефиницията, дадена в договора, а именно: активите, посочени в Приложение 1, както и всички други активи, намиращи се на обособената територия и необходими за предоставяне на услугите, които съгласно договора или действащото право са или ще станат собственост на държавата или общините членове на Асоциацията. В случая Асоциацията по ВиК, от името и за сметка на собственика на ВиК системата / в това число и процесния КЕИ Старчовица/ и свързаните с него съоръжения е предоставила по силата на сключения договор публичните активи на ВиК Благоевград. С оглед установеното съдът е направил извод, че в конкретния случай не е необходимо изрично писмено съгласие на собственика на съоръженията, макар формално разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВ да изисква приложението на такъв документ, тъй като Асоциацията по ВиК, действа от името и за сметка на собственика при предоставяне стопанисването на съоръженията и не е налице констатираната от административният орган непълнота на документацията, мотивирала го да издаде оспорения отказ. Съдебното решение е правилно. При разглеждане на делото административният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи почиват на подробен анализ на събраните доказателства по делото и са в съответствие с приложимия материален закон. Правилен и обоснован е решаващият извод на АС Благоевград, че оспореното решение, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане, е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби. Макар разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 3 ЗВ да предвижда, че към заявлението за издаване на разрешително за водовземане следва да се приложи документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията при ползване на съществуващи съоръжения, с изключение на случаите по ал. 13, т. 3 - системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства - защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи, то по силата на чл. 198а, ал. 1 ЗВ, когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини, управлението на ВиК системата се осъществява от Асоциация по ВиК, която по аргумент от чл.198в, ал. 4, т. 2 ЗВ сключва договор с ВиК оператора от името и за сметка на собственика на ВиК системата. По делото безспорно е установено наличието на Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 18.04.2016г., сключен на основание чл. 198п, ал. 1, във връзка с чл. 198о от ЗВ, между Асоциацията по водоснабдяване и Канализация и ВиК ЕООД - гр. Благоевград, съгласно който ВиК Благоевград разполага с правото на ползване върху публичните активи, посочени в Приложение 1, както и всички други активи, намиращи се на обособената територия и необходими за предоставяне на услугите. По аргумент от чл. 4.1, б. а от цитирания Договор, от 18.04.2016 г. Асоциацията по ВиК от името на своите членове предоставя на Оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи при спазване изискванията на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда. Съгласно чл. 4.4, б. а от Договора всички публични активи, включени в Приложение I към датата на влизане в сила на договора, са предоставени на Оператора за ползване. Правилен е изводът на административния съд за това, че компетентният орган за управлението на ВиК системите и съоръженията - публична общинска собственост, разположени на територията на община Струмяни, е Асоциацията по ВиК /чл. 198б, т. 2 от ЗВ/, която от името и за сметка на собственика на ВиК системата - в това число и на КЕИ Старчовица и свързаните с него съоръжения, е предоставила по силата на сключен договор публичните активи на ВиК ЕООД - гр. Благоевград. Асоциацията по ВиК действа от името и за сметка на собственика при предоставяне стопанисването на ВиК съоръженията. С оглед гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение , поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски по делото следва да бъде присъдено възнаграждение на адвокат в размер на доказаните по делото 650 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение