Решение № 10971 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3393/2021 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Маринери и ко ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, чрез адв.Панамска против решение 25 от 07.01.2021 г., постановено по адм.д. 606/2020 г. по описа на Административен съд - Варна , с което е отхвърлена жалбата на Маринери и ко ООД с искане за обявяване на нищожност на заповед 1002-483/27.11.2019 г. на кмета на Община Девня. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът кмет на Община Девня не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери правилността на решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящия касатор за обявяване на нищожност на заповед 1002-483/27.11.2019 г. на кмета на Община Девня , с която на основание чл.195,ал.6 ЗУТ е разпоредено премахване на собствените на Маринери и ко ООД сгради с идентификатори 20482.501.2238.1-общежитие и 20482.501.2238.2- постройка на допълващо застрояване по КК на гр. Девня. Решението е подробно мотивирано от фактическа и правна страна , като предмета на съдебния контрол е съобразен с определение 8703 от 02.07.2020г. по адм.д.6495/2020г по описа на ВАС. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл.195, ал.6 ЗУТ кмета на Община Девня, тъй като сградите се намират в обхвата на територията на общината, а възраженията за несъобразяване категорията на строежите са преценени като относими в производство по чл.225 и чл.225а ЗУТ. Възраженията за неспазена процедура са възприети като неоснователни, тъй като дори и да са налице биха обосновали незаконосъобразност на заповедта, която е извън предмета на производството. Изследвани са хипотезите, при които административният акт се приема за нищожен и е изведен решаващият правен извод за валидност на процесната заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма по чл.59, ал.2 АПК, разпореждаща допустими от закона правни последици ,в съответствие с целта на закона. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В съответствие с изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, обжалваното решение е мотивирано с изчерпателно излагане на фактическата обстановка и обосновани правни изводи за валидност на процесната заповед, които мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените правни последици, т. е. да съставлява "правно нищо". Нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, както и тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въобще, вкл. при невъзможен предмет. Не е установено по делото, а и такива доводи не са въведени в процеса, заповед 1002-483/27.11.2019 г. на кмета на Община Девня да се основава на друг нищожен административен акт или съществено процесуално нарушение, което да води до липса на обективирана воля, т. е. не е налице противоположност на предизвиканите с акта правни последици в сравнение с дължимите по закон. Доводите по касационната жалба за допуснати процесуални нарушения, поради несъобразяване напълно от кмета на становището на комисията и неизслушване на собственика на строежите като заинтересовано лица по чл.196, ал.2 ЗУТ са относими към законосъобразността на заповедта, а не към нейната валидност. Производството по жалбата, в частта, с която е обжалвана като незаконосъобразна заповедта е прекратено поради просрочие с влязло в сила определение от 06.03.2020г., постановено по делото /оставено в сила с определение 8703 от 02.07.2020г. по адм.д.6495/2020г по описа на ВАС/. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,