Решение № 7615 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1918/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. Занева, срещу решение 4059 от 19.06.2023 г., постановено по адм. дело 5415/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна , ведно със законните последици. Ответниците Е. Д. А., П. З. А. и Т. Х. Б., чрез адв. Коев, излагат доводи за неоснователност на жалбата и молят да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК Ответниците Л. А. Д., Х. С. Д., Т. Н. С. и И. Г. Т., чрез адв. Стойкова , оспорват основателността на касационната жалба и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано и правилно. Претендират разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът К. Н. И., чрез адв. Марков, намира обжалваното решение за обосновано и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Останалите ответници А. Н. М., П. Л. Т., Ж. Б. К., М. Х. Х., М. Т. Ж., С. Ф. М.,Ч. Ф. М., М. П. П., Х. П. П., Е. К. П., Ц. Д. Р., М. А. И., М. А. И., В. С. К., С. Д. Д., В. С. Д., Р. Х. Б., Е. Е. П., М. В. А., З. В. А., В. О. А. , Л. О. Ц., А. А. П., Р. В. П. , Д. Н. Т., Н. Т. Т. , Г. Г. К., М. Т. Ж., В. Д. М., С. Д. А., М. Г. К., Р. Н. Н., А. Н. Н., П. А. З., Н. Г. П., А. Р. К., Е. Ч. Б., Я. Ч. Б., Г. С. Ю., Б. Г. К. , К. Е. П., А. Н. Б., С. М. Ж., М. Й. К., М. И. Т., А. А. К. и Е. А. К., не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за частично основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по оспорване на настоящите ответници Е. Д. А., П. З. А. и Т. Х. Б. заповед РА50-701/04.10.2021г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135 ал. 3 във вр. с чл.124а, ал.2, 5 и 7 от ЗУТ е разрешено изработване на проект за ПУП - ПРЗ за имоти с идентификатори 46721.3853.625 и 46721.3853.626 и изменение на ПУП- ПР на УПИ I- индивидуален вилен комплекс с разделянето му на два УПИ / УПИ I- индивидуален вилен комплекс и УПИ IV- индивидуален вилен комплекс / и с цел осигуряване транспортен достъп до новообразуваните УПИ за имоти с идентификатори 46721.3853.625 и 46721.3853.626 се изменя ПУР с предвиждане на задънена улица от о.т. 13а до о.т.13г. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазена административна процедура, но неправилно приложение на материалния закон, тъй не е извършена преценка от административният орган за релевантните обстоятелства в производството по чл.135 ЗУТ досежно кръга на заинтересованите лица, които следва да подадат заявлението за изменението на ПУП. Установено е, че заявлението е подадено само от собствениците на имоти с идентификатори 46721.3853.625 и 46721.3853.626, които се урегулират в УПИ, но не и от засегнатите собственици /съсобственици/ в УПИ I- индивидуален вилен комплекс , който е засегнат пряко от изменението на ПР и ПУР. Изведен е решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в нейната цялост, тъй като макар и с разрешения за изработване ПУП имоти с идентификатори 46721.3853.625 и 46721.3853.626 да се урегулират за пръв път, то без изменението на ПУР същите няма да имат достъп до улица. Така постановеното решение е частично недопустимо, в частта, с която е отменена заповедта за разрешаване изработването на ПУП, и законосъобразно и обосновано в останалата част, с която е отменена заповед РА50-701/04.10.2021г. на главния архитект на Столична община в частта за разрешеното изработване на изменение на ПУП- ПР и ПУР. Видно от съдържанието на оспорената пред първоинстанционният съд заповед РА50-701/04.10.2021г. на главния архитект на Столична община, с нея на основание чл.124а, ал.2, 5 и 7 от ЗУТ е разрешено изработването на проект за ПУП - ПРЗ и на основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП- ПР и ПУР за осигуряване изискванията на чл.14, ал.4 ЗУТ. Следователно в заповедта са кумулирани два акта на главния архитект по чл.124а ЗУТ за разрешаване изработването на първоначален ПУП и по чл. 135 ЗУТ за разрешаване изработването на ИПР и ИПУР. Съгласно изричната норма на чл.124б, ал.4 ЗУТ, заповедите за разрешаване изработването на проект за ПУП по чл. 124а ЗУТ не подлежат на обжалване. Следователно оспорването на процесната заповед в частта досежно разрешеното изработване на ПУП ПРЗ за имоти с идентификатори 46721.3853.625 и 46721.3853.626 е процесуално недопустимо и е следвало да се остави без разглеждане и производството в тази част да се прекрати. Като не е сторил това, административният съд е постановил частично недопустимо решение, което подлежи на обезсилване в тази част на основание чл. 222, ал. 3 АПК. В останалата част обжалваното решение е правилно и законосъобразно като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Процесната заповед в частта, с която е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП-ПР и ПУР, попада в приложното поле на чл.135 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол, тъй като съставлява административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 ЗУТ разрешение за изработване изменение на ПУП по ал.3, чл.135 ЗУТ. За разлика от разрешението за изработване на проект за ПУП по чл. 124а ЗУТ, за което изрично е посочено в чл. 124б, ал.4 ЗУТ, че не подлежи на оспорване, за актовете по ал. 3 и ал.5 ,чл.135 ЗУТ липсва регламентация в тази насока. Съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ заповедите по ал.3 и ал.5 за допускане /разрешаване/ изработването на проект за изменение на ПУП, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася изменението, поради което се засягат правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права на засегнатите УПИ-та / в случая това е УПИ I- индивидуален вилен комплекс /. Безспорно е по делото обстоятелството, че жалбоподателите са носители на вещни права в УПИ I- индивидуален вилен комплекс , който е част от разрешената разработка за изменение на ПУП, поради което е налице и изискуемата активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта в описаната по-горе част. Предметът на преценката за законосъобразност, както правилно е приел административният съд в производството по чл.135 ЗУТ, не обхваща наличието на посоченото правно основание по чл.134 ЗУТ, а дали искането изхожда от лицата по чл.131 ЗУТ, с приложена по смисъла на ал.2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място. Както обосновано е прието в обжалваното решение, първото изискване не е налице, тъй като с изменението на ПР и ПУР се засяга УПИ I- индивидуален вилен комплекс , без да е подадено искане от лицата по чл.131 ЗУТ за регулационното му изменение и засягащото този УПИ изменение на ПУР. С оглед на изложеното се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за неотносимост на описаното нарушение към производството по чл.135 ЗУТ, тъй като в хода на одобряване на проекта за изменението на ПУП-ПР и ПУР оспорващите имат гарантирана възможност да възразят и впоследствие да обжалват заповедта за одобряване на изменението на ПУП на някое от основанията по чл.134 ЗУТ, които в настоящето производство не са релевантни. Действително постоянната съдебна практика на Върховният административен съд, приема, че правното основание за изменението на ПУП е императивно изискуемо само при издаване на последващата заповед за одобряване на изменението на плана, тъй като проекта подлежи на корекции и преработка в производството по неговото одобряване. Производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Изискванията на ЗУТ за преценка от административния орган на наличието на съответните предпоставки за издаване на двете заповеди, респ. постановяване на отказ, също са различни, като обхвата на тези при одобряване проекта за изменение на ПУП е по-широк. Производството по чл. 135 от ЗУТ по разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП, обаче, като предварителна процедура,следва да отговаря на изискванията на закона, т.е. административният орган дължи проверка дали искането изхожда от лице/лица по чл.131 ЗУТ, приложена ли е по смисъла на ал.2 скица и дали предложението съответства на правилата и нормите по устройство на територията и ОУП на населеното място. Мотивите в оспорената пред първата съдебна инстанция заповед досежно наличието на първото изискване , релевантно за проверката на законосъобразността й, не са изложени, поради което обосновано и законосъобразно е отменена с обжалваното решение. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение в частта, с която е отменена заповед РА50-701/04.10.2021г. на главния архитект на Столична община, в частта , с която на основание чл. 135 ал. 3 от ЗУТ е разрешено изработване на проект за изменение на ПУП - ПР и ПУР за осигуряване изискванията на чл.14, ал.4 ЗУТ, следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед на това подлежат на редуциране до ½ и присъдените в полза на Е. Д. А., П. З. А. и Т. Х. Б. разноски с обжалваното решение, което следва да се отмени за присъдения размер над сумата 952,50лв. Претендираните своевременно разноски пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени по компенсация и редуцирани до ½ , както следва: 1. Е. Д. А., П. З. А. и Т. Х. Б. общо 550лв, съставляващи адв. възнаграждение, 2. Л. А. Д., Х. С. Д., Т. Н. С.- по 250лв за всеки, адв.възнаграждение и 3. К. Н. И. - 200лв адв.възнаграждение според доказания размер по Договора за правна защита и съдействие от 10.10.2023г. Разноските дължими на касатора в размер на 200лв, съставляващи юрк.възнаграждение, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се приспаднат поравно от определените по-горе разноски , дължими на ответниците. Следователно в полза на Е. Д. А., П. З. А. и Т. Х. Б. следва да се присъдят разноски в общ размер от 510лв, в полза на Л. А. Д., Х. С. Д., Т. Н. С. - по 210 лв на всеки и в полза на К. Н. И. - 160лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,