Решение № 5014 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2020 г.

Решение № 5014 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13446/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д., представен от адв. П. К., срещу решение № 1712/12.10.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3701 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-6500/5256/21.08.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Оспорва констатациите на съда за пропуск да подаде заявление за плащане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПСРС 2014-2020 г. с направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/" с твърдение за подаване на такова на 12.05.2017 г., както и правните му изводи за осъществяване на предпоставките за възстановяване на получената финансова помощ. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив АУПДВ е установено в тежест на Г. Д. задължение за плащане на сумата 7 561. 91 лева, представляваща 100 % от изплатена на ползвателя на помощта суми преди прекратяване на ангажимента по заявления за кампании 2015 и 2016 по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПСРС 2014-2020 г. с направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/. Фактическо основание за издаване на акта е прекратяването на поетия ангажимент на Д. с акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПСРС 2014-2020 г. за кампания 2017 с изх. № 01-6500/5256 от 29.06.2018 г. на ДФЗ – Разплащателна агенция на основанието по чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПСРС 2014-2020 г. и извършеното плащане през първата година на ангажимента 2015 в размер 7 561. 91 лева. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "а" и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 165 и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването на АУПДВ. Констатациите на първостепенния съд следват тези на администрацията. Според съда установеното с АУПДВ публично задължение съществува. При издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Той притежава формата по чл. 59, ал. 2 АПК. Компетентността на издателя му следвала от заповед № 03-82/715 от 27.06.2017 г., с които изпълнителен директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени разпоредбите от нормативните актове, представляващи правно основание за издаване на оспорения административен акт. За доказано е прието соченото в акта фактическо основание за възникване на публичното държавно вземане. Според съда класираното на л. 11 от делото заявление не представлявало заявление за плащане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПСРС 2014-2020 г. с направление "Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед № 03-82/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. След новелата от ДВ бр. 91 от 2019 г. на ЗПЗП, с която се създават нови ал. 6 до 9 на чл. 27 от ЗПЗП е предвидено, че установяването дължимостта на подлежаща възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая не се твърдят и не се установяват основания измежду тези по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП - нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, та подлежащата на възстановяване помощ да се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. При обвързаността на касационния съдебен състав от установяванията на първостепенния съд /вж. чл. 220 АПК/ са споделйми и правните изводи на този съд за законосъобразност на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Осъществени са материалните предпоставки, от които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. Източник на вземането е пропускът да се подаде заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПСРС 2014-2020 г. за одобрени площи и/или животни и/или да се заявят площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. При действието на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 последица от неизпълнението или неточното изпълнение на задължението за подаване на заявление е прекратяването на агроекологичния ангажимент и възникването на задължение за земеделския стопанин за възстановяване на получената финансова помощ. В класираното на л. 11 и сл. от първоинстанционното дело заявление на Д. от 12.05.2017 г., което е в срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /приложима и за мярка 10 – вж. чл. 1, т. 27 от Наредбата/, липсва означение на извършваните дейности с агроекологичен код. В колона № 19 от полето за агроекологични плащания /АЕП/ на таблицата към заявлението е отбелязано "не". За Д. е възникнало задължението за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Установяването на това задължение с АУПДВ е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт с първоинстанционното решение – правилно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение