Решение № 9901 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2009 г.

Решение № 9901 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Петранка Пенчева Иванова от гр. Русе, срещу Заповед на министъра на образованието и науката (МЗ) № РД-10-186/27.01.2009 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Иванова за заеманата от нея длъжност "старши експерт по информационно осигуряване" в Министерство на образованието и науката (МОН), Регионален инспекторат по образованието Русе (РИО), Отдел "Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване". Недоволна от МЗ, Иванова я обжалва. Излага доводи за незаконосъобразността й като издадена в нарушение на материалния закон. Моли отмяната й. Претендира и за направените по делото разноски. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата и като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Иванова е изпълнявала длъжността "експерт по информационно осигуряване" в РИО по трудов договор. Последният е бил прекратен с МЗ № РД-12-1600/10.08.2000 г. С окончателното Решение № 208/08 от 10.03.2008 г., постановено по гр. дело № 1984/2005 г. по описа на Върховния касационен съд, IV отделение (ВКС), МЗ за прекратяване на трудовото правоотношение е била отменена и жалбоподателката е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Министърът е възстановил Иванова на заеманата длъжност, междувременно определена за заемане от държавен служител, с МЗ № РД-10-1021/15.08.2008 г. Като основание за издаването на тази МЗ са посочени чл. 9, § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, като назначаването е извършено при условията на чл. 12 от с. з. и във връзка с изпълнение на решението на ВКС. С оспорената заповед, на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е прекратено служебното й правоотношение. Като причина за прекратяването е посочено че то е извършено в срока на изпитване. При така установените фактически обстоятелства жалбата се явява основателна. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Този срок по съществото си е изпитателен, установен по силата на закона и в полза на органа по назначаването. Последният, след преценка качествата на служителя, може да прекрати служебното правоотношение, без да е необходимо да бъдат посочвани фактическите основания за това. В същото време, § 75, ал. 1 от ПЗР на ЗДСл установява, че лицата, изпълняващи по трудово правоотношение длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията на чл. 7 и в 14-дневен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8. В случая жалбоподателката е била възстановена на заеманата по трудово правоотношение длъжност с решение по цитираното дело на ВКС, като със Заявление заведено в МОН с вх. № 94ПП-373/01.07.2008 г., допълнено с Молба вх. № 94ПП-373/18.06.2008 г. е поискала да бъде назначена на длъжността по служебно правоотношение. Нормата на ал. 3 на § 75 ПЗР на ЗДСл изрично изключва приложението на чл. 12, ал. 1 по отношение на назначените лица по ал. 1 и 2 на същия текст. Доводът на процесуалния представител на ответника, че за жалбоподателката е неприложим § 75 от ПЗР на ЗДСл е неоснователен. Иванова е именно от посочената категория държавни служители - работили по трудово правоотношение, чиято длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение. Следва да се приеме, че § 75, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл е приложим и към държавните служители, които са работили по трудово правоотношение, което е било прекратено незаконосъобразно (по § 4 от ПЗР на закона). Законодателят е предвидил специална закрила за посочените категории служители с оглед на факта, че те са изпълнявали съответната длъжност по трудово правоотношение и за органа по назначаването не е необходимо отново да преценява пригодността им за нейното изпълнение. По делото не е спорен фактът, че държавната служителка е назначена за пръв път на длъжност по служебно правоотношение, но в случая § 75 ал. 3 от ПЗР на ЗДСл изрично въвежда забрана разпоредбата на чл. 12, ал. 1 да бъде прилагана по отношение на държавни служители по ал. 1 и 2 на същия текст. С оглед на изложеното, ВАС счита, че обжалваната МЗ на министъра на образованието и науката е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменена. Жалбоподателката е направила искане за присъждане разноски пред настоящата инстанция. С оглед изложеното от ВАС, това искане се явява основателно. По делото са представени доказателства за действително направени от Иванова разноски в размер на 200,00 лв. които следва да й бъдат присъдени. От уговорените общо 400 лв., 200,00 лв. са останали незаплатени, поради което искането не може да бъде уважено и за тях. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение