Решение № 12149 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2583/2018 г.

Решение № 12149 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2583/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Лидер Агро Трейд" ЕООД [населено място] срещу Решение № 5/04.01.2018 г., постановено по адм. дело № 202/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалваният ревизионен акт и да се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява и представлява в съдебно заседание. В писмена защита, подадена преди заседанието от пълномощника юрск. Дамянова, се оспорва основателността на касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Лидер агро трейд" ЕООД срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001316002194-091-001/05.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 845/27.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за ревизирания период 09.06.2014 г. -29.02.2016 г. в размер на ЗЗ 914, 49 лв. и 6394, ЗЗ лв. лихва за забава. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Ревизията е започнала с ЗВР №Р-16001316002194-020-001/31.03.2016 г. по отношение на РЛ с основен предмет на дейност – търговия на едро със зеленчуци, пелети и дърва. Установените задължения по РА са по издадени фактури от доставчици "Алпери 87" ЕООД, "Миков син- 2008" ЕООД и "Мистрейд 2010" ЕООД. Предмет на издадените съответно 12бр. и 5бр. фактури от първите две дружества - "Алпери 87" ЕООД и "Миков син- 2008" ЕООД са стоки – "зеленчуци по опис". Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно кумулативно необходимите предпоставки за наличие на доставка по смисъла на ЗДДС, относно последиците от липсата на такава доставка и доказателствената тежест за установяване на относимите за горното факти и обстоятелства. Правилно е извършено отделяне на спорното от безспорното за казуса като относно редовното осчетоводяване, начисляването на данъка и документалното отчитане на фактурите, по които е заявено с подадените справки- декларации по ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит, не са били налице спорни обстоятелства или същите са изяснени със заключението на приетата ССчЕ. Съдът е развил своите правни доводи във връзка със спорните обстоятелства относно възможността на дружествата – доставчици за прехвърлят право на собственост върху стоки от фактурирания вид и количество и върху отделянето на фактурираните стоки от рода им като предпоставка за осъществяване на продажбата и съответно за наличието на доставка на доставка и данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС и оттам на правомерно начисляване на данъка /ДДС/ по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В тази връзка обосновано е отчетено на първо място липсата на достатъчно доказателства, въз основа на които да е възможен ползващия ревизираното лице извод за възможността на доставчиците да осъществят доставката – относно наличие на стоки от същите количества като ресурси за осъществяване на продажбата, данни за съхранение, натоварване, разтоварване и транспортиране на стоките. Обосновани са изводите относно доказателствената сила на събраните писмени доказателства - приемо-предавателни протоколи за релевантните обстоятелства по индивидуализиране, отделяне на стоките от рода им по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД – предвид невъзможността за съотнасяне на приемо-предавателните протоколи към фактурите- не е налице препращане към тях или индивидуализиране на фактурите в протоколите по друг начин, няма пълно съвпадение на датите на предаване и фактуриране, както и на стойностите на стоките. Изводите за недоказаност на предаването на стоките и оттам за извършено прехвърляне на право на собственост върху тях не се опровергават от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е потвърдил РА в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури за доставка на стоки от дружества - "Алпери 87" ЕООД и "Миков син- 2008" ЕООД. По отношение на фактурираната доставка на услуга- строителна услуга с булдозер, багер, грейдер, извозване по фактура, издадена от "Мистрейд 2010" ЕООД първоинстанционният съд обосновано е отчел липсата на установяване дружеството- изпълнител да разполага със собствени или наети превозни специални средства от вида на посочените във фактурата или да е ползвал подизпълнители – при фактическа необходимост от използване на такива технически средства за осъществяване на фактурираната услуга. Също така не са събрани каквито и да било доказателства изпълнителят да е разполагал в периода с нает персонал и ДМА, нито са налице данни за заплащане на фактурата. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25 ЗДДС доставка на услуга е налице при извършването на такава като установяването на последното е в тежест на лицето, което претендира, че в негова полза е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, в случая - на РЛ. Доказването на фактическото извършване на услуга се извършва според спецификата й, която в случая предполага наличието най-малко на технически средства и персонал за това. Съдът е направил принципен анализ на договора за изработка, какъвто безспорно по своя правен характер е уговорката за извършване на строителна услуга и е отчел в конкретния случай липсата на събрани относими доказателства, както за извършването на услугата - де факти - като съвкупност от отделни дейности и активности на изпълнителя или на лицата, действащи от негово име, така и за наличието на изпълнение - де юре – чрез предаване и приемане на изработеното. Тези изводи на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени са към приложимия материален закон и като такива не подлежат на корекция от касационния съд. Доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаеми реални доставки по процесните фактури, както с предмет стоки, така и с предмет - услуга, а оттам и за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция в подадената преди последното съдебно заседание писмена защита в полза на бюджета на ответната по касация страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение според материалния интерес на спора на основание чл. 8, ал. 1, редуцирано по реда на чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1305 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,