Решение № 4581 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2013 г.

Решение № 4581 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росен Христов Янков от гр. Сандански, обл. Благоевград, срещу решение № 16452 от 20.12.2012 г. по адм. дело № 9205/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД 49-231 от 07.06.2012 г. на Министъра на земеделието и храните. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Министърът на земеделието и храните е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Заинтересованата страна Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, петчленен състав, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № РД 49-231/07.06.2012 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е отказано издаването на заповед за продажба на застроената и нормативно определената прилежаща площ към построена сграда в недвижим имот - частна държавна собственост № 000639, в землището на с. Лиляново, общ. Сандански, по заявление на Росен Христов Янков от гр. Сандански с рег. № 94-РР-41 от 14.07.2010 г. на основание § 123 от ПЗРЗИДЗГ. Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на § 123, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ЗИДЗГ - ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм., бр. 29 от 2006 г., доп., бр. 34 от 2006 г. - отм., ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.). След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, съдът обосновано е приел, че жалбоподателят не е подал заявление за закупуване на застроената и нормативно определената прилежаща площ от държавния горски фонд - частна държавна собственост в преклузивния едногодишен срок, считан от 21.02.2003 г. до 23.02.2004 г. Подаденото заявление с вх. № 94-00-76 от 22.01.2004 г. до кмета на община Сандански съдържа изрично искане за започване на производство на основание § 184, ал. 1 и 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за узаконяване на построената от жалбоподателя вила без строителни книжа в местността "Разсадника", с. Лиляново, но не споменава за искане за закупуване на прилежаща площ по реда на § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.). Производствата за узаконяване на строежи на основание преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и за закупуване на площи от горския фонд - частна държавна собственост на основание § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.) се развиват пред различни административни органи и по различен ред. Правото на лицата по ал. 1 на § 123 да закупят при преференциални условия терена, част от държавния горски фонд, е обусловено от подаване на заявление в срока по чл. 2, което в случая не е сторено. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на § 123 от ПЗРЗИДЗГ (отм.). Съгласно § 123, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за горите (ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г. -отм., ДВ, бр. 19 от 08.03.2011 г.) лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване. С ал. 2 на § 123 е установен едногодишен срок за упражняване на правото по ал. 1, считано от влизането в сила на закона, чрез подаване на заявление за закупуване до министъра на земеделието и горите (сега земеделието и храните). Сред документите по точки 1 - 10, които се прилагат задължително към заявлението, са съгласувателни писма по проект - заснемане за узаконяване от специализираните контролни органи в случаите на узаконяване, удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са узаконими, скица на трасето или площадката с обозначени координатни точки, документ, определящ нормативно прилежащия терен, доклад и удостоверение за оценка на горите и земите от горския фонд и др. Неподкрепено от доказателства е твърдението на жалбоподателя за подадено от него заявление в срока по § 123, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗГ до министъра на земеделието и горите с прилагане на изискуемите документи. Заявление с вх. № 94-00-76/22.01.2004 г. на община Сандански е подадено до кмета на общината и обективира искане на основание § 184, ал. 1 и 2 от ПЗР към ЗУТ за започване на производство за узаконяване на построената през 2003 г. без строителни книжа вила в местността "Разсадника" по плана на с. Лиляново, общ. Сандански. Документи по § 123, ал. 2 от ПЗР ЗИДЗГ не са приложени. Такива са представени със заявление регистрационен индекс 94-РР-41/14.07.2010 г. на Изпълнителната агенция по горите (нотариален акт от 26.03.2010 г. за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, скица-проект от 14.04.2010 г., оценка на имота от 2009 г. и др.). Както е упоменато и в касационната жалба, при подаване на заявлението в Община Сандански през 2004 г. жалбоподателят изрично е бил информиран, че заявлението се подава за узаконяване на вилата. Пропускането на срока за подаване на заявление при условията на § 123, ал. 2 от ПЗРЗИДЗГ е преклудирало правото на жалбоподателя по алинея 1 да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, ако е било изпълнено условието строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ да е търпим строеж и да не подлежи на премахване. Подаденото много по-късно заявление с рег. № 94-РР-41/14.07.2010 г. не може да инициира откриване на производство по § 123 от ПЗРЗИДЗГ. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,