Решение № 9536 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2017 г.

Решение № 9536 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8236/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П., против Решение № 967/09.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1171/2017 г., по описа на Административен съд П., с което е отменена по жалба на В. В. К. като незаконосъобразна негова Заповед № 17 - 1030 - 000461/26.03.2017 г., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против оспорения административен акт бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - В. В. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната ж алба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображениятна на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 17 - 1030 - 000461/26.03.2017 г., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П., по отношение на В. В. К.. За да постанови този резултат съдът е приел, че автомобилът с регистрационен № РВ 2296 ВХ е съпружеска имуществена общност и оспореният административен акт препятства правото на съпругата на жалбоподателя да ползва автомобила по неговото предназначение. Освен това на В. К. е издадено ново свидетелство за управление на МПС, валидно до 04.04.2027 г., поради което съдът е приел, че оспорената заповед е материалнонезаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона. Решението е неправилно. Съгласно текста на относимата редакция на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. На първо място, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Фактът е от значение както във връзка с тълкуването на същата, така и във връзка с приложението на чл. 6 АПК. За приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма право на такава преценка. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Неправилно е прието от съда, че след като моторното превозно средство е съпружеска имуществена общност, то не може да бъде обект на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП . Законът допуска, независимо дали моторното превозно средство е съсобствено, да се наложи превантивна принудителна административна мярка, ако са налице другите основания по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, тъй като съпругата му няма да изгуби качеството на собственик на този автомобил. Горното обосновава извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде отменено поради неправилно приложение на закона. След като отмени обжалвания съдебен акт, касационната инстанция дължи решаване на спора по същество, като съставът на седмо отделение на ВАС мотивира законосъобразност на обжалваната заповед за определяне на ПАМ на всички основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на В. В. К. срещу Заповед № 17 - 1030 - 000461/26.03.2017 г., издадена от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - П., за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. При този извод в полза на ОД на МВР П. следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанчции в размер на общо 300.00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд