Решение № 984 от 7.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. П. Т. чрез процесуален представител, срещу решение 3162 от 30.07.2024г., по адм.д.474/2024г. на Административен съд -Хасково/АС-Хасково/, с което е отхвърлена жалбата на Т., с искане за прогласяване нищожността на Уведомително писмо с изх.02-260-6500/4015 от 25.03.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г. издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Хасково е образувано по оспорване на Уведомително писмо с изх.02-260-6500/4015 от 25.03.2022г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г. издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с искане за обявяване на неговата нищожност. За да постанови обжалваното решение административният съд е намерил, че съобразно искането с което е сезиран предметът на съдебното производство се свежда до проверка на компетентността на органа, издал оспорения акт, спазването на установената писмена форма, спазването на правилата при издаването му, които биха повлияли на самото волеизявление, и спазването най-общо на материалния закон във вр. с разпоредителните действия. Съдът е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване изискването за мотивировка, и не са налице допуснати съществени нарушения на материалния закон оспорения акт е издаден въз основа на конкретни правни норми, не е лишен напълно от правно основание, не съдържа предписание, което да е престъпление или да не може да бъде изпълнено. Според АС-Хасково оспорения акт не е издаден въз основа на друг нищожен акт- в случая Методика за намаляване и отказване на плащанията по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г., утвърдена със Заповед РД 09-143/23.02.2023г., изменена със Заповед РД-09-355/09.04.2019г. на Министъра на земеделието и храните, приложима за заявления, подадени за кампания 2018г. На следващо място съдът е приел, че при издаване на процесното УП, административния орган не е допуснал нарушение и на административнопроизводствените правила, което да е довело до липса на волеизявление и на това основание до нищожност на акта поради засягане правото на защита на адресата на този акт. Според съда не е налице и превратно упражняване на власт като крайната цел на издаденото УП е допустима от закона. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че оспореното по реда на чл.149, ал.5 Уведомително писмо с изх.02-260-6500/4015 от 25.03.2022г. не е нищожен административен акт. За да е налице нищожност на административния акт трябва същия да е издаден при допуснати тежки, основни нарушения на изискванията за законност, поради което не може да породи правни последици. По отношение липсата на възможните хипотези, очертаващи нищожност на процесния административен акт, настоящият съдебен състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Спорният въпрос, поставен от касатора е относно приложената от АО Методика за намаляване и отказване на плащанията по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г., утвърдена със Заповед РД 09-143/23.02.2023г., изменена със Заповед РД-09-355/09.04.2019г. на Министъра на земеделието и храните, за която касатора излага твърдения, че е недействителен- нищожен акт, поради което наложената на касатора-земеделски производител санкция, основана на неспазени от него разпоредби на Методиката е изцяло лишена от законова опора. В случая по отношение на ЗП е приложен чл.36 от Наредба 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., и Раздел IV от Методика за намаляване и отказване на плащанията по Мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020г., утвърдена със Заповед РД-143/23.02.2017г. на МЗХ, изменена със Заповед РД09-234/12.03.2018г., и със Заповед РД09-355/09.04.2019г., като според т.1 от последната, Методиката се прилага за заявления, подадени и през кампания 2018г., каквото е заявление за подпомагане УИН [номер] на ЗП Т. П. Т.. Въпросът относно допустимостта на косвения съдебен контрол в административния процес включително в хипотезата когато обжалваният пред съда АА (Уведомително писмо с изх.02-260-6500/4015 от 25.03.2022г.) е издаден въз основа на друг АА, който е непосредствена правна основа на обжалвания пред съда АА, е спорен. В конкретния казус обаче правните основания на акта са разпоредбите на чл.32, ал.2 и чл.36, ал.4 Наредба 7, а процесната Методика определя правилата, по които се намаляват или отказват годишните плащания за извършваните агроекологични плащания. В този смисъл доколкото при изчисляване на финансовата помощ, намаленията и санкциите за площи и животни се прилагат разпоредбите на Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014, отклонение от приетите с методиката правила или тяхната неприложимост не се отразява на материалната законосъобразност на Уведомително писмо с изх.02-260-6500/4015 от 25.03.2022г. до степен, която поставя съдържанието на оспореното УП в противоречие със приложимия материален закон толкова съществено, че има последица нищожност на акта, защото липсата на методика, приложима за съответната кампания, не изключва условията за отказ от финансово подпомагане визирани в приложимия материален закон, т.е. УП не е лишено изцяло от законово основание. Налага се извод, че оспореното УП не е основано на друг нищожен административен акт както правилно е приел първостепенния съд. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,