Решение № 7251 от 03.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2009 г.

Решение № 7251 от 03.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 26.11.2008 г. по адм. д. № 967/07 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 13.09.2006 г. на началника на РДНСК за обявяване на нищожността на разрешение за преустройство на магазин за цветя в кафе-аперитив. Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Ответниците не са взели становища по касационната жалба с изключение на община Перник, която я счита за основателна, прокурорът дава заключение, че е неоснователна. Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна. 1. Неоснователно е касационното оплакване, че ответницата, по чиято жалба е издадена заповедта, не е била заинтересувано лице по смисъла на чл. 149 ЗУТ. Съгласно указанията в първото касационно решение, задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото и за настоящата инстанция - чл. 224 АПК, тя е такова лице. Дори да не би била, обаче, началникът на РДНСК е компетентен да издаде заповедта и служебно - чл. 156 ЗУТ, а 7-дневният срок по разпоредбата, обратно на касационния довод, не важи за обявяване на нищожността на строителното разрешение, защото, като отменяемо безсрочно - арг. чл. 149, ал. 5 АПК, то не влиза в сила. 2. Неоснователно е оплакването за противоречие на заповедта с чл. 156, ал. 2 ЗУТ. Нормата е отменена преди издаването й (ДВ, бр. 65/03 г.) и не е била приложима - чл. 142, ал. 1 АПК. 3. Неоснователно е и касационното оплакване за необоснованост на извода, че строителното разрешение е издадено на 14, а не на 9 септември 2005 г. Първата дата е посочена в самото разрешение. Като официален документ за датата на издаването си то не е било оспорено в срока по чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обвързващата му съда доказателствена сила не е могла да бъде оборена с последващите доказателства, на които се позовава касаторът. (Впрочем, не е могло въобще да се доказва и че строителното разрешение е подписано от лицето, заместващо главния архитект на 9.09.2005 г., даже да се приеме за издадено на тази дата, тъй като посочване за заместване липсва в самото разрешение - чл. 170, ал. 1 АПК). 4. Неоснователно, най-сетне, е оплакването, че нищожността била санирана с издаването от главния архитект на последващо разрешение за строеж на ограда в имота. Двете разрешения са самостоятелни административни актове с различен предмет и не зависят едно от друго. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд