Решение № 7818 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2010 г.

Решение № 7818 от 11.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Божидарка Василева Крусева, от гр. София, против Решение от 10.04.2009 г. постановено по адм. дело № 3268/2004 г. на Софийски градски съд, административно отделение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против Заповед № ДК-04-161/19.08.2004 г. на началника на Столична РДНСК, с искане за отмяната му в тази част, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответниците-физически лица, с изключение на Борис Буров и Явор Маноилов, редовно призовани не се явяват и не се представляват. Борис Буров изразява становище за основателност на касационната жалба, а Явор Маноилов поддържа неоснователност на същата. Останалите ответници: "Васил Иванов - Лучано 1991" ЕООД, Началника на Столична РДНСК и Кмета на Столична община, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, съдът е отхвърлил жалбата на касатора - Божидарка Крусева, против Заповед № ДК-04-161/19.08.2004 г. на Началника на Столична РДНСК, с която е прекратено образуваното пред дирекцията административно производство по обжалване на Акт за узаконяване № 144/17.08.1998 г. и одобрени проекти, на главния архитект на р-н "Средец", СО, за строеж: "Преустройство на работилница в безистена на сградата на пл."Славейков" № 9 в бирария "Лучано", находящ се в УПИ IХ-4, кв. 470 по плана на гр. София, м."Центъра", като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта на началника на СРДНСК е законосъобразна, тъй като оспорващите, вкл. и Божидарка Крусева, не са заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, вр. с чл. 38, ал. 3 и ал. 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, които имат правен интерес от оспорване на Акта за узаконяване. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, съгласието на етажните собственици при преустройство на помещения и обекти за нежилищни нужди, какъвто е процесния обект, не се изисква и по делото липсват доказателства за наличието на наднормено за зоната шумово или друго замърсяване. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но на друго основание. Пред началника на СРДНСК е постъпила за разглеждане жалба срещу Акт за узаконяване № 144/17.08.1998 г. и одобрени архитектурни проекти, на главния архитект на р-н "Средец", СО, за строеж: "Преустройство на работилница в безистена на сградата на пл."Славейков" № 9 в бирария "Лучано", намиращ се в УПИ IХ-4, кв. 470 по плана на гр. София, м."Център". Актът за узаконяване е издаден на основание чл. 162, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), вр. с чл. 56, ал. 5 от ЗТСУ (отм.) и чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.). По аргумент от чл. 154а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), контролът за законосъобразност на издадените актове е от началника на ДНСК или от упълномощено от него длъжностно лице, по жалба на заинтересованите собственици. Съгласно чл. 295, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.) заинтересовани са тези собственици, правата и интересите на които се засягат пряко от издадения акт. В случая, съдът неправилно е преценявал наличието на заинтересованост у оспорващите, спрямо разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, която не е била действащо право към момента на издаване на оспорените актове, поради което е и неприложима. Приложими за случая са ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), по реда и действието на които е издаден процесния Акт за узаконяване. Ето защо при преценката за наличието на заинтересованост у касатора да оспорва съответните актове на главния архитект, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 295 от ППЗТСУ /отм., преди изменението му с Д. в. бр. 140/1998 г./, както и чл. 56, ал. 5 от ЗТСУ (отм.). От данните по делото е установено, че касаторът Божидара Крусева е етажен собственик в жилищната сграда на пл."Славейков" № 9, находяща се в УПИ IХ-4, кв. 470 по плана на гр. София, където се намира и процесния строеж - бирария "Лучано", без да е собственик на последния. Съгласно чл. 56, ал. 5 от ЗТСУ (отм.), при наличието на етажна собственост, каквато хипотеза е налице, не се иска съгласието на останалите етажни собственици при преустройства на собствени помещения или промяна на предназначението им, когато това става за задоволяване личните нужди на собственика и не се изменя значително видът на общите части на сградата и не се вземат части от помещения, предназначени за общо ползуване. Процесният строеж отговаря на условията на визираната разпоредба. Поради това, законосъобразен е крайния извод на съда, че касаторът не е заинтересовано лице да обжалва одобрените проекти и Акта за узаконяване, тъй като не се явява засегнато от тях лице. Изложеното обуславя извод за неоснователност на наведените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Същото, в обжалваната му част, се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение