Решение № 9966 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2020 г.

Решение № 9966 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1125/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Оренда-тур" ЕООД, против решение № 1687 от 16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 533/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ на главния архитект на община Царево, обективиран в писмо № 53-01-180(1)/20.02.2019 г., да издаде удостоверение за търпимост на строеж, представляващ: "почивна база "Синьо лято" – бунгала, къмпинг "Нестинарка", находящ се в ПИ с идентификатор 48619.64.120, ПИ с идентификатор 48619.64.136 и ПИ с идентификатор 48619.64.37 по плана на гр. Царево". Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът за издаване на удостоверение за търпимост да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – главен архитект на община Царево, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Установено е, че описаният в отказа на главния архитект на община Царево, строеж представлява бунгала и обслужващи сгради, представляващи почивна база "Синьо лято", къмпинг "Нестинарка", разположени в ПИ с идентификатор 48619.64.120, държавна собственост и в ПИ с идентификатори 48619.64.136 и 48619.64.37, собственост на частни лица по плана на гр. Царево. Обслужващите сгради са кафе аперитив с площ от 30 кв. м. и сграда, включваща домакинска стоя от 30 кв. м. и перално помещение от 30 кв. м. със склад 10 кв. м. Сградите са с метална конструкция, обшити отвън с ламарина, а отвътре – с шперплат и са поставени върху бетонови фундаменти. Бунгалата са общо 18 броя, като 16 бунгала са с площ от 12 кв. м., едно бунгало от 18 кв. м. и едно бунгало от 24 кв. м. Бунгалата са паянтови, сглобени от дървена носеща конструкция и дървен покрив. Отвън са обшити с дъски, а отвътре - с шперплат, покрити са с гофрирана ламарина. Част от бунгалата са ремонтирани като е поставена външна изолация и мазилка. В рамките на почивната база е изградена инфраструктура, водопроводна и канализационна мрежа. Бунгалата и обслужващите сгради са изградени без разрешение за строеж и проекти през периода 1970 г. - 1972 г. (свид. Ненчев, твърдения на жалбоподателя в молба – становище от 23.04.2019 г.). При тези факти административният съд правилно приема, че с оглед времето на извършване на строителството, преценката на основанията за търпимост следва да бъде съобразена с разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Според цитирания текст, за да е търпим и да не подлежи на премахване строежът следва да отговаря на с няколко кумулативни условия, а именно: да е построен до 07.04.1987 г., да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването му или по сега действащите такива. В случая законосъобразно е преценено, че изброените предпоставки не са изпълнени. Описаните по – горе бунгала и обслужващи сгради са изградени през периода 1970-1972 г. в неурегулирана територия, извън строителните граници на населеното място. Територията е отредена за къмпинг "Нестинарка" със заповед № 648 от 01.07.1972 г. на председателя на Окръжен народен съвет- Бургас съгласно териториалната схема за разпределяне на курортното строителство, утвърдена с ПМС № 9/21.02.1966 г. В тази хипотеза застрояването е допустимо съгласно § 181, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.); , като видът, размерът и разположението на строежите се определя с приетите на основание чл. 52 от ЗПИНМ (отм.); Строителни правила и норми за изграждане на населените места (СПНИНМ отм). В случая описаните бунгала и обслужващи сгради са изградени в нарушение на § 104а, ал. 2 във връзка с ал. 1 от СПНИНМ (отм.); , тъй като са построени без строително разрешение, издадено въз основа на типов проект. Постройките са в противоречие и с изискванията на § 97 във връзка с § 104а, ал. 1 от СПНИНМ, според които летните постройки в имоти, подходящи за летовищно ползване, не могат да имат бетонни или железобетонни основи и стени или железни конструкции. Следователно описаните строежи не са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, а също и по сега действащите такива, тъй като за описаните имоти липсват ОУП и ПУП, одобрени при действието на ЗУТ. (ПУП е процедиран само за ПИ с идентификатор 48619.64.136, собственост на Г. Трънков, трето за производството лице.) Изложеното налага възприетото и от административния съд заключение, че строежите не са търпими и отказът на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост е законосъобразен. Доводът, че строителството е предвидено с утвърдения с ПМС № 9/21.02.1966 г. районен териториалноустройствен план на Черноморската крайбрежна зона, е неоснователен. Съгласно § 7е от ППЗПИНМ утвърдените районни териториалноустройствени схеми и планове са задължителна планова основа за градоустройственото планиране, за изграждане на обектите на капиталното строителство и за осъществяване на всички други мероприятия от технико-устройствен характер в съответните райони и следователно планове нямат пряко приложение за разрешаване на строителството. Възражението, че СПНИНМ (отм.); допускат строителство извън строителните граници на населените места само въз основа на ситуационна скица, също е неоснователно. Съгласно § 105, изр. 1 от правилата ситуационната скица придружава искането за издаване на строително разрешение, т. е. същата не отменя изискването за издаване на строително разрешение, а е условие да се издаде такова. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с представените доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на община Царево, в чийто е състав е административният орган – ответник по делото, сумата 600. 00 лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,