Решение № 6796 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Иванов, против решение 31/10.01.2022 г., постановено по адм. дело 560/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която съдът е отказал да присъди съдебно-деловодни разноски в полза на заинтересованата страна - А. Иванов. Съдебният акт се счита за неправилен, като постановен в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед което се претендира отмяната му, в частта за разноските. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Ответната страна Р. Косева, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище, поддържа жалбата на А. Иванов, в частта за разноските и моли същата да бъде уважена. Ответникът Главен експерт Отдел Устройствено планиране и архитектура в ДЦАУ Приморие, Община Бургас, редовно призован, не се представлява. Участващият в заседанието прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в обжалваната част, с която е отказано присъждане за разноски, извода на съда е неправилен, като съдебният състав е извършил формално и буквално тълкуване на нормата, без да вземе предвид дали отмененият отказ за издаване на административен акт е благоприятен за заинтересованата страна или е неблагоприятен. Сочи, че касаторът е съпруг на жалбоподателката пред първоинстанционния съд, т.е. титуляр на право на собственост (съсобственик в условията на СИО) върху процесния имот, и отказа за издаване на удостоверение за търпимост се отразява неблагоприятно върху него, следователно отмяната на този отказ от съда е благоприятстващо за заинтересованата страна. Предлага на състава на Върховния административен съд, да отмени процесното решение, в частта за разноските и да присъди исканите разноски, в размер, който е съответен на действителната правна и фактическа сложност на делото. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, срещу неблагоприятен за нея и подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Бургаския административен съд е било образувано по жалба на Р. Косева против Решение І 1/12.01.2021 г. на арх. Д. Алексиев главен експерт в отдел Устройствено планиране и архитектура в ДЦАУ - Приморие, Община Бургас, с което на жалбоподателката било изрично отказано издаване на удостоверение за търпимост на основание § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за строеж, представляващ пристройка към съществуваща жилищна сграда, представляваща западно жилище с вход откъм ул. Гладстон, находяща се в УПИ ХVІІІ-7279, кв. 42 по плана на ж.к. Възраждане, гр. Бургас. Касаторът А. Иванов е съпруг на Р. Косева и е бил служебно конституиран от съда като заинтересована страна, предвид това, че е съсобственик с жалбоподателката на строежа, за който тя е поискала издаване на удостоверение за търпимост. В производството пред Бургаския административен съд Атанас М. Иванов поддържал оспорването на административният акт, ангажирал доказателства в подкрепа на изложените от него доводи за незаконосъобразност на акта и е претендирал присъждане на разноски. С обжалваното решение 31/10.01.2022 г., постановено по адм. дело 560/2021 г. Административен съд Бургас е отменил оспорения акт, а именно Решение 1/12.01.2021 г. на арх. Д. Алексиев главен експерт в отдел Устройствено планиране и архитектура в ДЦАУ - Приморие, Община Бургас и е присъдил в полза на жалбоподателката Р. Косева направените по делото разноски, но е отхвърлил искането за присъждане на разноски на заинтересованата страна А. Иванов. Съображенията на съда са, че след като оспореният административен акт е отменен, приложение не може да намери разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, тъй като според нормата разноски се дължат на заинтересованите страни при отхвърляне на оспорването, каквато настоящата ситуация не е. Решението е правилно. По смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК заинтересованите лица са две групи - такива, за които оспореният административен акт е благоприятен и такива, които са засегнати от него, но не са го оспорили. Първите са заинтересованите лица на страната на ответника по оспорването, тъй като уважаването на това оспорване би засегнало правната им сфера. Докато вторите са заинтересованите лица на страната на жалбоподателя по оспорването, тъй като имат интерес от отмяната на акта. В настоящия случай касаторът А. Иванов попада във втората категория заинтересовани от отмяната на акта лица, които обаче не са го оспорили. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от АПК е уреден изчерпателно въпросът, при отмяна на оспорения административен акт, на кого се дължат направените разноски. Това са само жалбоподателите. С оглед на това, независимо, че касаторът е поддържал становище, че жалбата е основателна, той не е оспорил процесното решение. Затова разноски не му се дължат. Такива се дължат само на жалбоподателката, по чиято жалба е отменен оспореният административен акт. На касатора не се дължат разноски и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, тъй като тя е приложима при отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството, какъвто не е постановеният по спора резултат. Предвид изложените мотиви, решението в обжалваната част е постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,