Решение № 14526 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2016 г.

Решение № 14526 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9871/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на И. М. С. от гр. Б., против решение № 426/20.07.2016 г., постановено по адм. д. № 301/2016 г. по описа на Административен съд - М., с което съдът е отхвърлил жалбата на С. срещу отказ рег. № 234р-16294/28.12.2015 г. на началника на РУ - Б. при ОД на МВР - М. за издаване на разрешение придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът началникът на РУ - Б. при ОД на МВР - М. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт е издаден в производство, инициирано от И. М. С. със заявление от 16.12.2015 г. за издаване на разрешение придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие. Към заявлението са били приложени всички документи, изисквани съответно по раздел трети, глава четвърта от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. В хода на проверката не са установени данни и доказателства за съществуваща заплаха за живота, здравето, имуществото както на него, така и на неговото семейство и близки, налагащи необходимостта за притежаване на огнестрелно оръжие. Въз основа на тези факти, неоспорени и необорени в съдебното производство по съответния ред, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на това съдът е достигнал до обоснован извод за неоснователност на оспорването, поради което го е отхвърлил. Решението е правилно. Административният съд е установил прецизно релевантните за предмета на спора факти. Според чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на касатора. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие, са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничава целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно определя и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока, за да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ граждански цели. Видно от доказателствата по делото, той не е сторил това. Съдът правилно е приел, че не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са съответни на закона и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил обоснован и правилен съдебен акт. Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че оръжието му е необходимо за самоохрана при изпълнение на служебните си задължения като прокурист. Тези твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Ако работата му изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. Административният орган в преценката си е обвързан от мотивите, посочени в заявлението на лицето. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за осигуряване на превантивни мерки за защита при изпълнение на служебни ангажименти като прокурист не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза огнестрелно оръжие за самозащита. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. По изложените съображения решението на Административния съд - М. е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд