Решение № 14148 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 830/2016 г.

Решение № 14148 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 830/2016 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Металпрес" ЕООД - гр. П. чрез процесуалните си представители адв. Д. А. и адв. Е. Г. срещу решение № 2437/03.12.15 г., постановено по адм. дело № 2482/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001614003377-091-001/29.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 721/04.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит по доставки на алуминиева сплав и алуминий за данъчни периоди на месеците юли и октомври 2009 г., февруари, юли, септември, ноември и декември 2010 г., март, април, май и юни 2011 г. по фактури, издадени от "А. И." ЕООД, "Металстрой БГ" ЕООД, "Бета кар В" ЕООД, "Г. Л." ЕООД и "И Марти" ЕООД. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с мотивите на съда, че се държи отговорен той за действията на своите доставчици. Твърди, че всички изводи на съда са изградени при превратно тълкуване тълкуване на закона, едностранчиво и единствено в подкрепа на изводите на ревизиращите данъчни органи. Изложено е в касационната жалба, че съдът не е обсъдил детайлно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, което сочи на оплакване по чл. 209, т. 3 АПК и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че при липса на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящо за преценката дали една доставка е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства, преценени и с разпоредбите на чл. 301 и чл. 55 ТЗ. Изложени са доводи, че касационният жалбоподател добросъвестно е положил дължимата грижа, която би могла да се очаква от търговец, за да се увери, че осъществяваните от него сделки не водят до участие в схеми за отклонение от данъчно облагане, както и че ревизиращите органи не са представили никакви доказателства, че той е знаел или е могъл да знае на основание чл. 177, ал. 4 ЗДДС, че доставчиците са в схема на данъчна измама. Излага твърдения, че не е следвало приходните органи и съдът да държат сметка за липсата на доказателства за произхода на стоките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените от "Булсън груп" ЕООД разноски за касационната инстанции. По делото са депозирани и писмени бележки на адв. Д. А. и адв. Е. Г. Ответникът по дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирани по делото писмени становища я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 331,05 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че "Металпрес" ЕООД не е доказал наличието на предпоставките за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит поради липса на реално осъществени доставки на алуминиева сплав и алуминий от посочените по-горе доставчици. Според съда представянето от ревизираното дружество при поискване от приходните органи само на издадените му фактури, фискални бонове и данни за осчетоводяване на тези фактури в счетоводството му по с/ка 302 "Материали" не установява реалността на процесните доставки. Относно констатациите на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че от тях също не се установява действителното получаване на стоките, които са фактурирани - алуминиева сплав и алуминий, тъй като вещото лице е извършило проверка само в счетоводството на жалбоподателя. Съдът е обсъдил разпоредбите, относими за правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС и се е позовал на Директива 2006/112/ЕО и на съдебна практика на СЕС. П. е в обжалваното решение предвид сочените от жалбоподателя решения на СЕС, че правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при тази преценка. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалното осъществяване на доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС е основна материалноправна предпоставка за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит от получателя по доставките. Последният за да упражни посоченото материално право следва да докаже по категоричен начин, че стоките са му предадени от неговите доставчици. В тази връзка следва да се посочи различието в дефинициите на понятието доставка на стоки в ЗДДС и в Директива 2006/112/ЕО. Докато чл. 6, ал. 1 ЗДДС предвижда прехвърляне право на собственост върху стоката, то Директивата в чл. 14, § 1 регламентира само фактическо разпореждане със стоката, което означава, че не е необходимо доставчикът непременно да е собственик на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директивата се изисква да се установи реалното предаване на стоките. В настоящия казус установено е по несъмнен начин, че доставчиците въпреки поисканите при насрещни проверки от приходните органи доказателства за реалното предаване на процесните стоки, те не са представили такива. Получателят не може да бъде държан отговорен за действията на своите доставчици в какъвто смисъл са и доводите на касационния жалбоподател. Последният обаче като получател по издадените му фактури е лицето, което упражнява правото на данъчен кредит, поради което в негова тежест е да докаже, че действително посочените във фактурите стоки са му предадени от техните издатели. Получателят е длъжен да представи всички намиращи се в него документи, които обективират предаване на фактурираните му стоки, тъй като именно тези документи се съставят от доставчика, но винаги носят и подпис на получателя, като доказателство от една страна, че доставчикът фактически се е разпоредил с процесната стока, а от друга страна, че тя е предадена на получателя. При поискване по време на ревизията от "Металпрес" ЕООД на такива доказателства, те не са били представени, поради което представянето по-късно в съдебното производство на подписани стокови разписки, не могат да установят действителното предаване/получаване на процесните стоки. Тези разписки представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, предвид разпоредбата на чл. 180 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Тези документи не са придружени от други съпътстващи такива, поради което правилно и първоинстанционният съд не ги е ценил като годни доказателства, установяващи изпълнение на фактурираните доставки на стоки. Наистина материалният закон ЗДДС не съдържа изискване за конкретен вид документи за доказване на относимите факти и обстоятелства за доставката на стоки, каквито доводи се съдържат в касационната жалба. Това означава, че ЗДДС не възпрепятства страните по доставката да представят различни по вид документи, но те трябва да отразяват изричните им волеизявления за предаване, респ. приемане на съответните стоки. Разпитаните свидетели М. Д. - счетоводител и Н. П. - работник в "Металпрес" ЕООД. Техните показания правилно са възприети от решаващия съд, че от тях не се установяват спорните обстоятелства между страните по делото относно реалността на доставките. С. Д. е пояснила пред съда относно това, че фактурите се придружавали с касов бон и че не й е направило впечатление за нещо нередно по процесните доставки. С. П. е обяснил пред съда, че е работил на машина и е изработвал детайли за хидравлични системи и сглобяване на тенти, както и че материалът, който е използван за направата им е бил алуминий. Тези показания нямат никаква обвързаност с действителното предаване на стоките между преките доставчици - издатели на процесните фактури и ревизираното дружество-получател, поради което са неотносими към правния спор по делото. М. П. да е обяснил пред съда, че е присъствал при доставки на алуминий, той не е направил никаква конкретизация и не е установил, че това е станало при процесните доставки. Освен това същият не е могъл да каже кои са фирмите-доставчици, поради което тези показания не са относими към реалното предаване на стоките по процесните фактури. Съдът е изслушал на основание чл. 176 ГПК управителят на ревизираното дружество А. Д., който е обяснил пред съда по принцип как се заявяват стоките и че съставя стокова разписка при получаването. На представените в съдебното производство стокови разписки не се съдържа подпис на управителя на "Металпрес" ЕООД поради което при преценката на казаното от него и съдържанието и подписите на тези разписки, не се установява получаване на процесните стоки от управителя на това дружество. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза също не може да се направи извод, че процесните стоки са действително предадени от доставчиците на получателя - "Металпрес" ЕООД, тъй като констатациите в него са само относно осчетоводяването на фактурите при получателя. Сочените в касационната жалба разпоредби на чл. 301 и чл. 55 ТЗ са неотносими към спора. В случая се касае за доставки на стоки, свързани с данъчното им облагане, поради което относими са разпоредбите на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, поради което само редовно воденото счетоводство при получателя не може да докаже по категоричен начин доставката на стоки. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС и Директива 2206/112/ЕО и при спазване на съдопроизводствените правила относно преценката на събраните по делото доказателства, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане в писмения отговор на юриск. Д. К., на дирекция "ОДОП" - гр. П. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция в разме на 1331,05 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение