Решение № 6376 от 23.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9408/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на БУЛАГРО 2012 ЕООД, ЕИК 204608646, подадена чрез пълномощник адв. Д. Аврамов, срещу решение 617 от 21.07.2023 г., постановено по адм. дело 541/2023 г. от Административен съд - Хасково. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска неговата отмяна и се претендират разноските за съдебното производство. Ответната страна Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по жалбата. Представител на Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. 02-260-2600/2016 от 24.02.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, постановено в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решение 649/12.10.2022г. по адм. дело 480/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на търговското дружество, като неоснователна, и го е осъдил да заплати на насрещната страна понесените по делото разноски. За да постанови този правен резултат е приел за установено, че на 07.05.2020 г. БУЛАГРО 2012 ЕООД е подало Общо заявление за подпомагане, форма за ЕТ/Юридически лица УИН 26/280520/00934, като е заявило подпомагане по схеми и мерки, сред които и Специално плащане за култура памук. В Таблица на използваните парцели 2020 сред заявените в землището на гр. Симеоновград са и парцели 47278-484-3-1 с площ от 30.24 ха и парцел 47278-88-2-1 с площ 24.86 ха. След извършените автоматични проверки и проверки на място в присъствие на управителя на дружеството, резултатите от които са отразени в Доклад за проверка на площи, административният орган изготвил Уведомително писмо изх. 01-262-2600/599 от 21.09.2020 г., с което БУЛАГРО 2012 ЕООД е уведомено за извършената проверка за допустимост на декларираните площи, описани в доклада, копие от който е приложен към писмото с указание за възможността за депозиране на възражения в писмен вид в рамките на 14 дни. Тази възможност не е използвана от земеделския производител. По заповед 426460/27.11.2020 г. на началника на отдел РТИ при ОДЗ Хасково, на 02.12.2020 г. е извършена втора проверка на място относно парцел 47278-88-2-1, като резултатите от нея също са отразени в Доклад за Проверка на място. На 24.02.2023 г., е издадено процесното Уведомително писмо изх. 02-260-2600/2016, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с което зам. изпълнителния директор на ДФЗ уведомил дружеството-жалбоподател, че за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2020 площи по Схемата за специално плащане на Памук съгласно чл. 13, чл. 16, чл. 19 и дял IV от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, както и разпоредбите на чл. 17 Наредба 3 от 17.02.2015 г., е оторизирана сума в размер на 0.00 лева, както и че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер общо на 37 706. 87 лева. Изрично е посочено, че писмото се издава във връзка с отменителното решение на АС- Хасково. След установяване на фактите съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, има изискуемите от закона форма и съдържание, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган в кръга на делегираните му правомощия. Обосновано също така е приел, че актът има установената от закона форма и съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, "Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 4 фактическите и правни основания за издаването на акта. В случая е налице съответствие на фактическите основания, посочени от административния орган и приложените от него правни норми. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на акта. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, дал е съответните указания, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията им и въз основа на това се е мотивирал. Несъгласието на страната с мотивите на съда не представлява касационно отменително основание. Не е допуснато нарушение и на материалния закон. Основанията за отказ за финансово подпомагане са посочени от административния орган и съответстват на приложимата правна уредба чл. 43, ал. 4 ЗПЗП и чл. 17 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, респ. Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Отказът за финансово подпомагане в случая се основава на констатациите, че кандидатът не е спазил условието, минималната гъстота на посевите памук да е не по-малко от 8 000 бр./дка или 80 000 на хектар. Касаторът не е оборил констатацията на административния орган, че гъстотата на хектар на посева на проверявания от експерт на ОДЗ Хасково парцел 47278-484-3-1 е под нормативно изискуемия брой. Установените растения на хектар са 27 885 бр., 28 607 бр., 29 003 бр., 29 429 бр., 29 086 бр., 30 037 бр., при направени множество контролни измервания, или средната гъстота на посева е 29 007 бр./ха, вместо изискуемите 80 000 бр. Неспазването на това условие е формално и достатъчно основание за отказ. С оглед на така установения факт възраженията на жалбоподателя правилно са приети за неоснователни и отхвърлени. Наред с това оспорващият не е доказал, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, че е спазил нормативните изисквания за извършване на агротехнически мероприятия за процесния парцел, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.19 от ДР на Наредба 3/17.02.2015 г. Затова обосновано съдът е приел за верни констатациите на Техническия инспекторат към РА на ДФЗ, че процесният имот е силно затревен, броят на растенията не отговаря на минималната гъстота, като тяхната вегетация е спряла, т.е. не са извършени необходимите агротехнически мероприятия, разгледани като съвкупност от технологични операции и дейности, съобразени с биологичните изискванията на вида и сорта памук, съобразени с района и технологията на отглеждане и включващи спазване на оптимални срокове и норми на сеитба и засаждане, навременно извършване на обработка на почвата в реда и междуредията, торене, напояване, провеждане на растителнозащитни мероприятия за опазване от болести, неприятели и плевели. Това е още едно самостоятелно основание за отказ. Неоснователно е и твърдението на касатора, че е оспорил истинността на всички документи вкл. и констатациите на органите на ДФЗ при извършените проверки на място, което съдът не бил взел предвид. Такова оспорване, извършено по реда на чл. 193 ГПК, не се установява, поради което обосновано и законосъобразно съдът е приел и обсъждал приложените по делото и релевантни за правилното решаване на спора доказателства. На практика оплакванията в касационната жалба, преповтарят тези наведени пред АС - Хасково, касаещи незаконосъобразността на оспорения акт. По всички тях, съдът се е произнесъл с подробно изложени мотиви и съображения зи изводи защо приема същите за неоснователни. Изложените пространни съображения в касационната жалба, относно изискванията за форма и съдържание на акта, както и противоречието му с влязло в сила решение са обсъдени от първоинстанционния съд като не е допуснато твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че процесуалният и материалният закон са правилно приложени от решаващия съд и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение