Решение № 6144 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2011 г.

Решение № 6144 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7237/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пламар" ЕООД срещу решение № 628 от 15.04.2011 г., постановено от Административния съд в гр. Пловдив по адм. д. № 2058/2010 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че твърдяните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Ответникът- директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е РА № 161001467/30.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив. С този РА на ревизираното лице - "Пламар" ЕООД са определени задължения за корпоративен данък за 2003, 2004 и 2005 г. Допълнителните данъчни задължения са определени в резултат на увеличение на финансовия резултат за тези години на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО с разходите за доставки (строителни материали), които не са използвани за дейността на ревизирания субект. За две от ревизираните години-2003 и 2005 г. финансовия резултат е увеличен и на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО с разходите за доставки, които органът по приходите е преценил, че следва да бъдат осчетоводени, не като текущи, а като разходи за придобиване на ДМА и да се включат в стойността на актива към датата на ползване. Констатациите и изводите на органа по приходите са, че ревизираното лице не е вложило строителните материали, нито в склада на ул. "Авксентии Велешки" № 47, гр. Пловдив, нито в новопостроения обект "Офиси, складове за търговия на едро на лекарства и медицински консумативи", в ж. к. "Тракия", ул. "Цар Симеон" № 30. Установено е, че в склада на първия адрес, няма вложени материали от рода на фактурираните, а новопостроената сграда е приета като напълно завършена преди датите на процесните фактури. Също така органът по приходите не е дал вяра на обясненията на ревизираното лице, че ремонтните дейности са извършени от работници във фирмата. Установено е, че към периода, в който са издадени процесните фактури, наетите лица не са специализирани работници, които биха могли да извършат фактурираните дейности. По отношение на фактурите, с разходите по които е увеличен финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО, органът по приходите е преценил, че предвид счетоводната политика на дружеството- всеки дълготраен материален актив да се оценява по цена на придобиване и всички преки разходи, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние, както и на осн. т. 4 и т. 4.1 от СС16 разходите по част от процесните фактури е следвало да се осчетоводят като разходи за придобиване на ДМА и да се включат в стойността на актива към датата на разрешението за ползване. Административният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя за неправомерно възложена ревизия за 2003 г. Преценено е, че ревизията е възложена преди изтичането на 5-годишния срок за извършването на ревзия за 2003 г. Този извод на съда е обоснован с факта, че първоначалната заповед за възлагане на ревизията е от 14.04.2009 г., т. е., преди изтичането на 5-годишния срок, който изтича на 31.12.2009 г. Първоинстанционният съд е преценил като недоказана жалбата в частта й, в която се оспорва увеличаването на финансовия резултат на дружеството на осн. чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. Посочено е, че жалбоподателят не е представил проекто-сметната документация на строежа, от която да се направят изчисления за количествата на вложените в него материали в това число и тези по процесните фактури. Направен е извод, че с оглед обществено-обслужващите функции на сградата е невъзможно строителните материали от вида на процесните да са вложени в изграждането на обекта след издаване на разрешението за ползването му. Съдът се е позовал и на окончателния доклад № 26-39 от 14.07.03 г. на "ЕДЕЛ" ЕООД, с който се удостоверява, че не съществуват незавършени и недовършени СМР по обекта. Съдът е е посочил като съществени и специфичните изисквания към търговците на едро с лекарствени средства, съдържащи се в глава шеста от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и раздел 3 от Наредбата за организацията и сроковете на доставка на лекарствени продукти при търговията на едро. Съдът е възприел също така извода на органа по приходите за неоснователност на твърдението на жалбоподателя, че ремонтните дейности са извършени от неговия персонал. Първоинстанционният съд е преценил като неоснователна жалбата и в частта й срещу определения корпоративен данък във връзка с увеличаването на финансовия резултат на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО. Съдът е възприел изцяло изводите на органа по приходите и е преценил, че материалния закон е приложен правилно от административния орган. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като обосновано и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост и неправилност на извода на съда, за недоказаност на жалбата в частта й, в която се поддържа, че строителните материали по процесните фактури са вложени в новопостроения обект на жалбоподателя. Заключението на съдебно-техническата експертиза, на което се позовава касатора, правилно е преценено от административния съд като условно, а от там и като недостатъчно, за да обоснове тезата на жалбоподателя. Вещото лице е дало заключение, че " материалите по посочените фактури биха могли да бъдат вложени реално при изпълнението на СМР на обект "Складова база за лекарства и медицински консумативи". Това заключение не кореспондира с останалите доказателства по делото. Видно от съдържанието на окончателния доклад (лист 90-98 от делото) е, че към м. 07.2003 г. обектът е завършен изцяло и готов за експлоатация. Всички процесни фактури, разходите по които не са признати като разходи за дейността на дружеството са с дати след м. 07.2003 г. Този факт е достатъчен да се приеме, че само заключението на съдебно-техническата експертиза, не е достатъчно да обоснове категоричния извод, че материалите по тези фактури са вложени в строителството на обекта. При липсата на други доказателства, които да подкрепят заключението на съдебния експерт, съдът правилно е преценил като недоказана жалбата в тази й част. Неоснователно е възражението на касатора по т. 2 от жалбата му. Основателно е прието от административния съд, че началото на ревизионното производство е поставено с първоначалната заповед за възлагане на ревизията, издадена през м. 04.2009 г., а не със заповедта за възлагане на ревизията след отменителното решение на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив. Съществува съдебна практика, в този смисъл (решение № 3696 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2011 г). Следователно, ревизията по приложението на ЗКПО и за 2003 г. е възложена преди изтичането на 5-годишния преклузивен срок за извършването й. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. Касационните основания, наведени в касационната жалба не се установиха, поради което жалбата е неоснователна. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административния съд