Решение № 6843 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ламарина 2005" ЕООД, ЕИК 115828450, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив, чрез адв. Обретенов, надлежно упълномощен (л. 7) срещу Решение 1650/ 13.10.2023 г. по адм. дело 2095/ 2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу Агенция Митници за обезщетение за имуществени вреди в размер на 14982.05 лева, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на митническите органи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан и е осъдено дружеството да заплати на Агенция Митници сумата от 100 лв. (сто лева), съставляващ размер на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. С молба от 02.05.2024 г. процесуалният му представител заявява, че поддържа касационната жалба и претендира разноски, като представя списък на разноските. Ответната страна Агенция Митници, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Симеонова, надлежно упълномощена, която оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по искова молба на Ламарина 2005" ЕООД, ЕИК 115828450, против Агенция Митници, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 14982.05 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно бездействие на митническите органи, изразяващо се в забавяне на обработката на подадена митническа декларация, продължило от 03.05.2019 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). От фактическа страна съдът е приел, че на 03.05.2019 г. дружеството е внесло от Турция на територията на Република България 41395 кг гв галванизирана ламарина от нелегирана стомана, с широчина повече от 600 mm, покрита с пластмаса, на рулони: 0.50x1250 mm (RAL 9002), натоварена в четири камиона, с приложени и придружаващи ги Декларация MR19BG003009016515R6/ 07.05.2019 г., Сертификат EUR1 1 0023634, Анализен сертификат E10204 и E10204-2007, Фактура MGE2019000000118/02.05.2019 г., Опаковъчен лист от 02.05.2019 г., Транзитна декларация MR19TR34120000559107/ 02.05.2019 г. и CMR 25523/ 02.05.2019 г. Процесната стока била с код по Комбинираната номенклатура 7210 70 80, с декларирано мито 0.00 лв., видно от Декларация MR19BG003009016515R6/ 07.05.2019 г. подадена на 03.05.2019 г. с LR190000***Н970700. Митническата декларация постъпила в системата на Агенция Митници (АМ) на 03.05.2019 г. сутринта, като била подадена от митническия посредник Звезда Спед" ООД. На 07.05.2019 г. с митническа декларация MR19BG003009016515R6/ 07.05.2019 г. стоката била поставена под режим допускане до свободно обращение с цел крайно потребление" стока ГВ галванизирана ламарина от нелегирана стомана с широчина повече от 600 мм, покрита с пластмаса, на рулони - 0.50 х 1 250 мм (RAL 9002) - 41.395 т." Стоката била със страна на произход и изпращане Република Турция, като регистрираната МД представлявала искане за ползване на непреференциална тарифна квота с референтен номер 098614. Към момента на разрешаване на режима, респективно приемането на декларацията от митническата администрация, квотата не била критична и не било учредено обезпечение на публичните държавни вземания при евентуален отказ за ползване на тарифната квота. След извършена проверка в митническата информационна система за получените отговори от ГД Данъчно облагане и митнически съюз" към ЕК относно разпределението на квотите на 10.05.2019 г. било установено, че искането за квота 098614 по МД MR19BG003009016515R6/ 07.05.2019 г. е разрешено за 20.40401% от исканото количество, т.е. за 8 446.24 кг следвало да се начисли мито със ставка мито 0%, а за 32 948.76 кг следвало да се начисли мито със ставка 25%. Отговорът от ИС на ГД Данъчно облагане и митнически съюз" към ЕК към националната митническа ИС за внос (МИСВ) бил получен електронно на 10.05.2019 г. и автоматично МД MR19BG003009016515R6/ 07.05.2019 г. се трансформирала в две стоки. След трансформацията на МД MR19BG003009016515R6/ 07.05.2019 г. за стока 2 било определено възникването на ново митническо задължение общо в размер на 14982.05 лв., от които мито 12 485.04 лв. и ДДС 2 497.01 лв. на основание чл. 77, §1, буква а), във връзка с чл. 85, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 54 от ЗДДС и автоматично от МИСВ било изпратено електронно съобщение до модул Митническо задължение" (ММЗ) с новите данни за митническо задължение по МД MR19BG003009016515R6/ 07.05.2019 г. Също автоматично от модул ММЗ било изпратено електронно съобщение до търговеца, с което същият бил уведомен за размера на възникналото задължение. Последното било определено изрично по вид и размер с Решение РТД - 3000-1596/ 26.06.2020/32-182333 на Директора на ТД Тракийска към АМ, след обявяване от съда за нищожни на действията на административния орган по митническата декларация по извършена корекция на декларацията, с което решение било постановено ищецът да доплати допълнително суми за мито 12485.04 лв. и ДДС от 2497.01 лв. или общо 14982.05 лв. Сумите били взети под отчет и били погасени към 09.07.2020 г. Решението на Директора на ТД Тракийска било оспорено по административен ред пред Директора на АМ, който с Решение Р-398/32-226254/ 04.09.2020 г. отхвърлил жалбата на ищцовото дружество. Решението за определяне на допълнителни митнически задължения било обжалвано и пред Административен съд - Пловдив, който с Решение 2359/ 17.12.2020 г., постановено по адм. д. 2113/ 2020 г., отхвърлил жалбата на Ламарина 2005" ЕООД, като това съдебно решение било потвърдено с решение на ВАС 7321/ 16.06.2021 г. по адм. д. 2023/ 2021 г. Съдът е отразил, че в хода на съдебното производство по оспорване на Решение РТД - 3000-1596/ 26.06.2020/32-182333 на Директора на ТД Тракийска към АМ от страна на ищеца бил наведен и обсъден доводът за незаконосъобразност - извършено забавяне в обработката на МД в периода от подаването ѝ на 03.05.2019 г. до приемането ѝ на 07.05.2019 г., довело според дружеството до начисляването на допълнително мито поради изчерпване на дължимите квоти. При произнасянето си по предявените искове съдът е формирал изводите си за фактическата обстановка на база събраните по делото писмени доказателства, включващи и приложеното за послужване адм. д. 2113/ 2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ведно с касационно адм. д. 2023/ 2021 г. по описа на Върховен административен съд, както и въз основа на свидетелски показания и приетата съдебно-техническа експертиза. Съдът е обсъдил относимите правни норми и е изложил, че съгласно изричното правило на чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение, а в случая се претендира именно причиняване на вреди в резултат от бездействие. В тази връзка, за да се произнесе по същество на спора, съдът е посочил, че претенцията на ищеца е за незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в забавяне на обработката на подадена митническа декларация, продължило от 03.05.2019 г. до 07.05.2019 г., с твърдението, че ако декларацията е била обработена на датата на нейното подаване по електронен път, то ищецът би могъл да се ползва от непреференциална тарифна квота с реф. 098614 по отношение на цялото количество по подадената МД, каквото искане е заявил, а приемането на декларацията на 07.05.2019 г. е довело до разрешаване на преференция със ставка 0% мито по квотата само за част от исканото по МД количество, което според ищеца пък е довело до причиняване на вреда за него, съставляваща заплатените допълнително определени митнически задължения за килограмите от декларираната стока, за които не е приложена преференцията. Настоящият състав споделя извода на АдмС Пловдив, че претендираното от ищеца бездействие не е доказано, като за този си извод съдът се е позовал на заключението по съдебно техническата експертиза за обработка на МД и приложимите норми. Така той е приел, че от писмените доказателства по делото и заключението по съдебно техническата експертиза е установено, че уведомление за регистрация на МД в електронната система е било изпратено на икономическия оператор (подателя на декларацията) още на датата на подаването ѝ - 03.05.2019 г., в 9:45:13 часа, т.е. е извел, че обработката на МД е започнала на същата дата. Правилно съдът е счел, че регистрирането на декларацията, което е вид обработка с даване на съответен номер, не съставлява приемане на същата, включително и по смисъла на чл. 50 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение). Съгласно чл. 49 от посочения Регламент за изпълнение, уреждащ правилата относно еднаквото управление на тарифните квоти, тарифните квоти, открити в съответствие със законодателството на Съюза във връзка с метода на администриране в член 49 и в членове 50 54 от същия регламент, се управляват съгласно хронологичния ред на датите на приемане на митническите декларации за допускане за свободно обращение. Настоящият състав напълно споделя приетото от първоинстанционния съд, че за да бъде приета една МД, доколкото е възможно и нейното отхвърляне, съгласно процесите, описани и във функционалната спецификация на МИСВ, независимо, че е регистрирано подаването ѝ, както е станало в случая на 03.05.2019 г., е необходимо изпълнение на отделни процедури от митническия служител, включително и осъществяване на контрол относно валидиране на данните в декларацията, в резултат на което е възможно приемане или отхвърляне на същата, както е разписано в процеса за стандартна митническа декларация. Първоинстанционният съд е представил подробни мотиви защо това, че на декларацията е даден номер чрез регистрирането ѝ на 03.05.2019 г., не означава, че същата следва да се счита за приета на посочената дата, които мотиви касационната инстанция приема изцяло и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Извършването на проверка е правомощие на митническите органи, предвидено в чл. 179 от МКС и в случая е установено, че в МИСВ е въведено именно съобщение 460А, обозначаващо уведомление за извършен контрол. В този смисъл правилно съдът е счел, че не е налице бездействие, а изпълнение на задължения по закон, чрез които да се прецени приемането на МД. Съгласно чл. 50, § 2 от Регламента за изпълнение, когато се приема митническа декларация за допускане за свободно обращение, тя трябва да съдържа валидно искане от страна на декларатора за ползване на тарифна квота и на митническите органи да са представени всички придружаващи документи, необходими за предоставяне на тарифната квота. Изискването за незабавно предаване на обективираното в МД искане за ползване на съответна тарифна квота се отнася до вече приетата митническа декларация, но приемането ѝ не е еднозначно с подаването ѝ, в който момент декларацията само се регистрира, а срок за извършване на проверка по валидността на искането не е изрично установен в Регламента за изпълнение, не е определен в ЗМ, нито в заповед на Директора на АМ. Освен това следва да бъде съобразено, че в конкретния случай по електронен път в МИСВ е била изпратена МД, но придружаващите я документи са били представени след това в съответния митнически офис. Съдът е изложил мотиви и относно довода на ищеца за относимостта на понятията работни дни, официални празници, изчисление на срокове, като се е позовал на чл. 55, § 2 на основния Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, че когато в митническото законодателство не е предвидено друго, се прилагат правилата за срокове, дати и крайни срокове, установени в Регламент (ЕИО, Евратом) 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове. Според чл. 3 на посочения Регламент 1182/71, когато период, изразен в дни, седмици, месеци или години трябва да се изчислява от момента, в който възниква едно събитие или се осъществява едно действие, денят, през който възниква това събитие или се осъществява това действие, не се счита за попадащ в рамките на съответния период. Съдът е изтъкнал, че според чл. 2 от този регламент работни дни" означава всички дни, различни от официалните празници, неделите и съботите", а официални празници" означава всички дни, определени като такива в държавата-членка или в институцията на Общността, в която предстои да се предприеме действие. В случая МД е била приета на 07.05.2019 г., когато е генерирано и съобщение 428А в МИСВ, означаващо такова за приемане на декларацията, като това е станало след нейната регистрация на 03.05.2019 г., когато е била подадена и след изтичане на събота и неделя (04. и 05.05.2019 г., почивни дни), както и след официалния празник в държавата-членка България - 06.05.2019 г. В тази насока и с оглед разпоредбата на чл. 3 от Регламент 1182/71 съдът е заключил, че дори и да следва незабавно обявяване на обстоятелството, че декларацията е приета или не е приета, то този момент следва да се отчете, без в него да се включва денят на подаване на митническата декларация, в случая - 03.05.2019 г., а следващите дни са били почивни в държавата-членка България. При горните съображения правилно съдът е направил заключение, че не е налице необосновано забавяне на митническите органи по приемането на митническата декларация, поради което е счел ищцовата претенция за неоснователна. Отбелязал е, че действието по приемане е било сторено в първия работен ден след нейното депозиране, като именно на същия ден - 07.05.2019 г., искането на ищеца за ползване на съответната тарифна квота е било отправено до Комисията, компетентна да разпредели количествата по тарифните квоти, тоест е спазено изискването за незабавно предаване на искането, което е след приемането на декларацията, с посочване и на датата на нейното приемане. На следващо място, съдът е счел, че липсва и реално причинена имуществена вреда, доколкото заплатеното мито е било изпълнено като задължение по влязло в сила съдебно решение, в което е било обсъждано възражението за забава на обработката на декларацията, но е бил приет този довод за недоказан. При извод за липса на бездействие и извършена законосъобразна административна процедура по приемане на МД, то правилно съдът се е позовал на влязлото в сила съдебно решение за определяне на мито, тъй като именно поради обстоятелството, че не е налице бездействие, това мито не представлява вреда. На последно място съдът е приел, че липсва и причинна връзка, въпреки че при липса на доказано бездействие, съответно извод за липса на вреда, то не е налице възможност да се търси причинно-следствена връзка. Разписаните в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки следва да са налице кумулативно и липсата само на една от тях, както е в случая липса на доказано бездействие, е достатъчна да обоснове неоснователност на предявения иск. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира решението за правилно, валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, а същото е съответно на приложимия закон. Съдът е изложил мотиви за всеки един от доводите на ищеца, към които, както беше указано по горе, настоящият състав препраща. Оплакванията в касационната жалба преповтарят тези пред АдмС Пловдив, но нови доказателства не са представени, а съдът задълбочено е обсъдил доказателствата и приложимия закон, като е съобразил същите в тяхното единство и съвкупност и в резултат правилно е отхвърлил предявения иск. Предвид горното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. При този изход от спора и изрично стореното искане от процесуалния представител на ответника по касация на последния следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева), изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,