Решение № 10128 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2015 г.

Решение № 10128 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България, представен от юрисконсулт Веселин Ангелов, срещу решение № 6306/1.06.2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 14210/2013 г., с което е отменен мълчалив отказ на Министерския съвет по заявление вх. № 1426/02 от 5.08.2013 г. на кооперация "Изгрев - М" със седалище гр. Червен бряг и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне. Наведени са доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон. Според касатора със заявлението е поискана поправка в съдържанието на издаден от началника на отдел "Приемна" на МС документ, който не е съставен в упражняване на конкретно правомощие на това длъжностно лице, а обобщава получена от други органи информация, поради което и искането не е за извършване на административна услуга и липсва отказ за извършването й, който да се квалифицира като индивидуален административен акт. Сочи, че за администрацията на МС не е възникнало задължение за произнасяне по искането, чието неизпълнение в срок да се възприеме като мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Определя конкретното и други предхождащи го заявления на кооперацията като сигнали, по които е взето решение на 27.08.2013 г., т. е в срока по чл. 121 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата на кооперацията срещу мълчалив отказ на МС. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация кооперация "Изгрев - М" отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Предмет на оспорване, но по частна жалба на кооперация "Изгрев - М", е постановеното по същото дело определение № 7686/25.06.2015 г., с което е отхвърлено искането на повереника на кооперацията за допълване на решение № 6306/1.06.2015 г. в частта му за разноските. Частният жалбоподател обосновава правото си на разноски, като сочи, че е поискал своевременно присъждането им и е представил търсения от тричленния състав на ВАС списък по чл. 80 от ГПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: С обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е отменен мълчалив отказ на МС по заявление на кооперация "Изгрев - М". По установяванията на първостепенния съд производството пред административния орган е инициирано от кооперацията със заявление вх. № 1426/02 от 5.08.2015 г., отправящо искане за извършване на административна услуга, свързана с неверни факти удостоверени от администрацията на МС в писмо - отговор с изх. № 139/06 от 16.04.2006 г. На искането е отговорено с писмо на началника на отдел "Приемна" на МС с изх. № 1426/27.08.2015 г., с което заявителят е уведомен, че на конкретното заявление, както и на това от 22.08.2015 г. е отговорена в сроковете по АПК. Първоинстанционният съд е квалифицирал искането от 5.08.2015 г., като такова за извършване на административна услуга по § 1, ал. 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията, доколкото цели администрацията на МС на РБ да коригира неправилно посочен факт в писмо-отговор № 139/06 от 26.04.2006 г. "...че деклараторът г-жа Диана Иванова Петкова - председател на УС на кооперацията, избрана с решение на УС от 15.02.2002 г. във връзка с решение на общото събрание от 10.05.2002 г. ...". Непроизнасянето на административния орган по искането е определено като мълчалив отказ, който е незаконосъобразен, защото отразеното в писмото от 26.04.2006 г., че Диана Иванова Петкова е председател на УС на кооперацията не съответства на данните от Търговския регистър. С това е мотивирана отмяната на мълчаливия отказ на МС на РБ и връщането на преписката нему. С определение № 7686/25.06.2015 г. по адм. д. № 14210/2013 г. първостепенния съд е отхвърлил искането на повереника на кооперацията за допълване на решението в частта за разноските. Решаващите мотиви на съда са за нарушаване на принципа на равенство на страните в процеса по чл. 8, ал. 1 от АПК с непредставянето от жалбоподателя на списък по чл. 80 от ГПК. Първоинстанционното решение е недопустимо. Възприемането на този порок е дължимо в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и без нарочно оплакване на касатора. Първостепенният съд е разгледал адресираното до администрацията на МС искане без връзката му с писмото от 26.04.2006 г. на началника на отдел "Приемна" на МС, освен за да оцени несъответствието между отразеното в писмото и данните в ТР относно лицето имащо качеството председател на УС на кооперация "Изгрев - М" и да заяви дължимото съответствие между удостовереното и фактическото. Вън от вниманието на съда е останала липсата на официална удостоверителна компетентност на МС и на неговата администрация за фактите на управление и представителство на кооперациите. Затова и изявлението за знание в писмото от 26.04.2006 г. не е в упражняване властническо правомощие, та волеизявлението за издаването му да е от категорията на актовете по чл. 21, ал. 3 от АПК, респ. да се квалифицира като административна услуга по § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията. Писмото е с характер на решение по сигнал, тъй като съдържа отговор на молба на член-кооператори с твърдение за злоупотреби в големи размери. Както в отменения Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите /вж. чл. 40, ал. 1 от него/, така и в чл. 124, ал. 2 от АПК е въведена необжалваемост на решенията по сигналите. На по-голямо основание и "вторичната" деятелност на администрацията във връзка с решенията по сигналите не подлежи на съдебен контрол. Освен като искане свързано с решение по предходен сигнал, заявлението на кооперацията може да се разгледа и като оспорване на съдържанието на документа в частта за извършеното в него удостоверяване на ръководните органи на организацията. С арг. от чл. 81, ал. 2 от АПК съдържанието на документ може да се оспори само по административен ред, т. е правото на съдебно производство при несъгласие с отразените в него факти не съществува. Дори да се сподели позицията на първоинстанционния съд за сезиране на администрацията с искане за административна услуга от категорията на тези по § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията, то за администрацията на МС не е възникнало задължение за произнасяне, доколкото извършеното в писмото от 26.04.2006 г. удостоверяване е с производен характер - то възпроизвежда съдържанието на постановление на прокурор в частта, с която е несъгласен заявителя. То не представлява собствено за автора на документа изявление за знание, а с оглед липсата на удостоверителна компетентност за спорния факт, административният орган не дължи проверка и ново удостоверяване, та бездействието му да представлява фингиран отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Щом не е са налице предпоставките на правната фикция по чл. 58, ал. 1 от АПК, първоинстанционното съдебно производство е било лишено от предмет - чл. 159, т. 1 от АПК, т. е правото на съдебно оспорване не съществува, а постановеното при липса на право на съдебно производство решение е недопустимо. Дължимо е обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото - чл. 221, ал. 3 от АПК. Правилно по разпоредения с него краен правен резултат е определението на тричленния състав на ВАС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК без да са споделими решаващите му мотиви. Обратно на приетото от първостепенния съд представянето на списъка по чл. 80 от ГПК не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на разноски, та непредставянето му да дисквалифицира това право. Упражняването на правото на разноски предполага извършването на различни процесуални действия от търсещата разноски страна, като следва да се разграничава искането за разноски, от твърдението за извършването им в определен размер и доказването им. Списъкът по чл. 80 от ГПК е по същината си твърдение на страната за извършване на разноски в определен размер. Последица от непредставянето му е не изключването на правото на разноски, а на това по чл. 248, ал. 1 от ГПК да иска изменение /не и допълване/ на решението в частта за разноските /вж. чл. 80, изр. 2 от ГПК/. Неправилно съдът е търсил противоречие на процесуалното поведение на жалбоподателя с принципа на равенството по чл. 8, ал. 1 от АПК. Щом списъкът на разноските е твърдение за извършването им в определен размер, то засегнато от липсата му би било състезателното начало по чл. 8, ал. 3 от ГПК заради невъзможността на другата страна да се запознае с искането за разноските относно размера им. Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя в първоинстанционното производство не се дължат разноски, поради което отказът за присъждането им с оспореното определение е правилен по резултата си. На касатора при този изход на делото се дължат деловодни разноски в общ размер 900 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 134, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 228 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия