Решение № 14017 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10505/2015 г.

Решение № 14017 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10505/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК . Образувано е по касационна жалба на Р. А. Б. срещу решение № 1280/21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 743/2015 г. по описа на Административен съд - Б., в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-02-1401238-091-01/22.12.2014 г., издаден от началника на сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 89/26.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно съдът и приходните органи са приели, че е налице основанието по чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, не взема становище по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение в обжалваната част. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Не е спорно, че ревизираното лице е получило през процесния период доходи от авторски и изпълнителски възнаграждения по сключени с "Вирджиния рекърдс" ЕООД и "Паприка латино България" ЕООД договори. Реализираният към 31.01.2013 г. облагаем оборот възлиза на 50284.30 лева за предходните 12 месеца (от м. януари 2012 г. до м. януари 2013 г.). За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, съдът е приел, че правилно приходните органи са установили, че задълженото лице е следвало да подаде заявление за регистрация в срок до 14.02.2013 г., а дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за времето от 1.03.2013 г. (денят, следващ изтичането на срока, в който е следвало да се издаде актът за регистрация) до датата на регистрацията. Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразно и съответно на доказателствата е позоваването и от приходните органи, и от съда на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и правилно е установен облагаемият оборот и размера на данъка. Впрочем, относно този размер не се спори, а ревизираното лице оспорва самото приложение на посочената норма. Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичане на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органите по приходите. Правилно е посочено, че нормата не изисква наличие на акт за регистрация по ЗДДС и нейната цел е преодоляване последиците от неправомерното поведение на данъчно задълженото лице, чрез избягване плащането на публични задължения, в който смисъл е и константната практика. Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.02.2013 г. За периода от 1.03.2013 г. до извършване на регистрацията на 2.06.2014 г. са извършени облагаеми доставки, поради което правилно на основание чл. 102, вр. с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При правилно установената фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,