Решение № 12561 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2009 г.

Решение № 12561 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4738/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на община Самуил срещу решение № 3 от 17.02.2009 г. постановено от Административен съд Разград по адм. д. № 183/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да отхвърли оспорването. Ответникът ЕТ "Коки - Никола Колев" не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 657 от 20.11.2008 г., с която кмета на община Самуил е прекратил конкурс за възлагане на линии по утвърдени транспортни схеми, открита със заповед № 470 от 10.09.2008 г., поради допуснати съществени нарушения във връзка с провеждане на процедурата. Съдът е обявил за нищожен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че кмета на общината не е разполагал с материална компетентност да постанови административен акт с разпореждане за прекратяване на конкурсната процедура. Съдът е приел, че в процедурата по възлагане на линии от утвърдена транспортна схема кмета действа при делегирани правомощия от общинския съвет. В случая правопораждащото решение на общински съвет Самуил не възлага на кмета на общината възможност да постанови като краен акт в процедурата решение за прекратяване. С оглед липсата на изрично овластяване за издаване на заповед с разпореждане за прекратяване на конкурсната процедура, съдът е приел че административния акт е издаден при липса на материална компетентност, поради което заповедта е обявена за нищожна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Оспорената заповед е постановена в конкурсна процедура за възлагане на обществен превоз, която се урежда от специалните разпоредби на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. Съобразно разпоредба на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 2/15.03.2002 г. общинският съвет взема решение за възлагане на превозите и делегира изпълнението на своите функции относно провеждането на конкурса на кмета. При тази изрична разпоредба следва извода, че кмета общината не разполага с нормативно регламентирана компетентност по реда и условията за провеждане на конкурсната процедура. В тази процедура неговата компетентност е производна и произтича от решението на общинския съвет. При това положение обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че за да се произнесе по действителността на оспорения административен акт следва да прецени в какъв обем са делегираните права на кмета на общината. С т. 2 от решение № 12.229 от 14.06.2008 г. общински съвет Самуил е делегирал на кмета на общината изпълнение на функциите му по провеждане на конкурса и му възлага изготвяне на конкурсната документация. С т. 8 от същото решение кмета на общината е задължен да издаде заповед и да сключи договори за възлагане на обществения превоз. Доколкото приложимата Наредба № 2/15.03.2002 г. не урежда изрично хипотези при които се прекратява конкурсната процедура, то не може да се приеме, че при общата формулировка на т. 2 от решението на общинския съвет на кмета са делегирани функции във връзка с прекратяване на конкурсната процедура. Този извод се налага и с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 2/15.03.2002 г. Съобразно този текст когато се яви само един кандидат и той не отговаря на предварително обявените условия, се обявява нов конкурс. Дори и в тази хипотеза не е предвидена възможност за постановяване на акт за прекратяване на процедурата, а се обявява нов конкурс което може да стане само с решение на общинския съвет. Извода, че на кмета на общината са делегирани ограничени правомощия при провеждане на конкурса се налага и с оглед разпореденото с т. 8 от решението на общинския съвет. При условията на кумулативност е разпоредено на кмета на общината да издаде заповед и да сключи договор за възлагане на обществения превоз. С това разпореждане кмета е овластен да издаде единствено заповед с която класира участниците и определя изпълнител на обществения превоз, с който сключва договор за възлагане на обществения превоз. Краен акт в конкурсната процедура с друго съдържание кмета на общината няма компетентност да издаде. Акт за прекратяване на конкурсната процедура може да бъде издаден само от общинския съвет при осъществяване на общата му компетентност по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/15.03.2002 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че заповедта е издадена при упражняване на оперативна самостоятелност. Упражняването на правото на свободна преценка на административния орган при издаване на административен акт не е произволно, а е подчинено на изискванията административните актове да бъдат издавани само в границите на предоставената на административния орган компетентност и съобразно с целите, за които тя му е предоставена. Оперативната самостоятелност винаги е в определени рамки, извън които административният орган не може да решава по целесъобразност. В случая компетентността на административния орган, издал оспорената заповед е ограничена в рамките на делегираните му функции. По изложените вече съображения настоящият състав също счита, че общинския съвет не е делегирал права на кмета на общината да издаде заповед, с която да разпореди прекратяване на конкурсната процедура. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение