Решение № 10676 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2012 г.

Решение № 10676 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Койнов Койнов от гр. София срещу решение № 4879 от 4.11.2011 г. по административно дело № 5289/2011 г. на Административен съд София - град. Касаторът моли решението да се отмени като неправилно и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният от него иск за установяване на съществуване на осигурително правоотношение между него и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието за периода от 28.09.2003 г. до 28.09.2005 г. Доводи в подкрепа на искането са наведени и от касаторовият повереник адв. Ценова в проведеното съдебно заседание. Ответниците по касация не изразяват становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира следното: От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № ЛС-03-329 от 4.06.2003 г. министърът на правосъдието е назначил Атанас Койнов на длъжност "Началник група" в областно звено "Следствени арести" - Стара Загора към сектор "Охрана и сигурност в следствените арести" към отдел "Режим и сигурност в местата за лишаване от свобода" при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието. Със заповед № Л-6795-4 от 2.10.2003 г. главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е: разрешил на Койнов неплатен отпуск поради заминаването му като полицейски наблюдател в Косово по щат "Мисии на международни организации" - ДНСП, като размерът на неплатения отпуск е определен "за времето на мисията"; за същия период от време (времето на мисията) е преназначил касатора със звание подполковник, на щатна длъжност "Командир на отделение" (т. е. на сержантска длъжност) в следствения арест в гр. София (ул. "Майор Векилски" № 2) към областно звено "Следствени арести" - София. Срокът на мисията е определен със заповед № з-385 от 19.09.2003 г. на директора на Дирекция Национална служба "Полиция", с която е привлякъл Атанас Койнов Койнов за неплатен извънщатен служител - полицейски наблюдател в състава на мисия на ООН в Косово, за срок от една година, считано от 28.09.2003 г. С последващи заповеди № з-159 от 14.01.2004 г. и № з-491 от 28.01.2005 г. този срок последователно е удължаван до 31.12.2005 г. Със заповед № ЛС-03-2336 от 30.11.2005 г. министърът на правосъдието е преназначил жалбоподателя (със звание подполковник) от длъжността, посочена по-горе, на длъжност "старши инспектор" в областна пробационна служба гр. Пазарджик. С решение № 4105 от 9.12.2010 г. по административно дело № 7791/2008 г. Административен съд София - град е отхвърлил предявения от Атанас Койнов Койнов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск по чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване на съществуващо на право на Койнов в качеството му на полицейски наблюдател в състав на мисия на ООН в Косово да бъде осигуряван от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на основание чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (изм. и доп. - ДВ, бр., 19/2002 г.) за периода 28.09.2003 г. - 28.09.2005 г. С решение № 8302 от 13.06.2011 г. по административно дело № 1972/2011 г. тричленен състав от шесто отделение на Върховния административен съд е отменил първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като в мотивите са дадени задължителни указания да бъде установено дали министърът на правосъдието или главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е работодател (орган по назначаването) на ищеца през процесния период 28.09.2003 г. - 28.09.2005 г. С атакуваното пред настоящия съдебен състав решение № 4879 от 4.11.2011 г. по административно дело № 5289/2011 г., Софийският градски административен съд е отхвърлил иска, предявен от Атанас Койнов Койнов срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието за установяване на съществуването на осигурително правоотношение между тях, по което Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" като работодател и осигурител на ищеца има задължение, основано на чл. 4, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, да внесе от негово име в приход на Държавното обществено осигуряване съответните задължителни осигурителни вноски за периода 28.09.2003 г. - 28.09.2005 г. За да постанови решение в този смисъл, съдът е приел за установено, че работодател и осигурител на Койнов през процесния период 28.09.2003 г. - 28.09.2005 г. е министърът на правосъдието и министерството (а не Главна дирекция "Изпълнение на наказанията") на основание чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, следва да внесе осигурителните вноски за времето, през което ищецът е бил в неплатен отпуск, поради участие в международна мисия по реда на ЗМВР. Подадената касационна жалба срещу повторното отхвърлително решение на първоинстанционния съд е основателна, като в случая са налице твърдяните от касатора, от неговия процесуален представител и от прокурора от Върховна административна прокуратура пороци, обуславящи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК (нарушение на материалния закон и необоснованост). Приложими нормативни актове през процесния период са: чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията (редакцията й от 2002 г.), отменен с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн. ДВ, бр. 25 от 3 април 2009 г., в сила от 1 юни 2009 г.), чл. 229, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г. и отменен с § 2 от ПЗР на ЗМВР от 2006 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2006 г.), и чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (заглавие изменено, ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г. - сега Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица). Всички приложими в случая разпоредби от нормативни актове ще бъдат цитирани по-долу в тези мотиви в редакциите, които те са имали в процесния период от време. Според чл. 20, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията, за държавните служители - офицери се прилагат разпоредбите на част трета, глави двадесет и първа - двадесет и шеста от Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго, а според чл. 229, ал. 1, т. 6 от ЗМВР от 1997 г. (отм.) държавните служители в МВР имат право на неплатен отпуск за времето на участие в международни мисии. Този отпуск се зачита за трудов стаж - чл. 229, ал. 2 от ЗМВР от 1997 г. (отм.). В раздел II "Обществено осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина" (сега с наименование "Обществено осигуряване на лицата, изпратени на работа в чужбина, и на докторантите") на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (сега Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица) са визирани следните групи на български граждани на работа в чужбина: 1. Български граждани на работа в чужбина, които се осигуряват задължително по българското законодателство: а) български граждани, работещи в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител (чл. 12 и чл. 13, ал. 1 и 2); б) български граждани, изпратени за участие в международни мисии по реда на ЗМВР (чл. 13, ал. 3). 2. Български граждани на работа в чужбина, които се самоосигуряват по свой избор (по свое желание) по българското законодателство: а) български граждани, изпратени за участие в международни мисии по реда на ЗМВР, избрали да се осигуряват допълнително (напр. за да не се намали осигурителният им доход при осигуряване само по чл. 13, ал. 3, което, без допълнителното осигуряване, ще доведе до по-нисък индивидуален коефициент при определянето на размера на пенсията) - чл. 13, ал. 4 от наредбата; б) български граждани на работа в чужбина с чужд работодател: аб) изпратени на работа от български посредник (чл. 16); бб) работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи (чл. 17); в) и след 19.02.2008 г. (ДВ, бр. 17 от 2008 г.) един особен случай на лица, които се осигуряват по свой избор, без да са на работа в чужбина - съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат (чл. 17а). Според чл. 13, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (в редакцията, приложима за процесния период - ДВ, бр. 19 от 2002 г.), изпратените за участие в международни мисии по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи служители се осигуряват от работодателя в срока по ал. 2 (до 10-о число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят) за времето, през което ползват неплатен отпуск, с осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет в размера за фонд "Пенсии" върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година за съответния период. Съгласно обаче чл. 13, ал. 2 от същата наредба, осигурителните вноски се внасят в бюджета на Държавното обществено осигуряване от изпращащата организация до 10-число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят. Изложената по-горе приложима за казуса нормативна уредба налага извода, че през процесният период е било налице валидно правоотношение между Койнов и главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието и обусловено от него осигурително правоотношение, съответно и право на ищеца да бъде осигуряван от работодателя съгласно чл. 13, ал. 3 от визираната по-горе наредба. Първоинстанционният съд по същество е игнорирал факта, че със заповед № Л-6795-4 от 12.10.2003 г. на главния директор на ГДИН за времето на изпълняваната мисия, Койнов е преназначен на щатна сержантска длъжност "командир на отделение в СА" към ОЗСА - София. Този факт с правно значение за крайния изход на делото не е взет предвид и не е коментиран в мотивите на решението. Цитираната заповед не е предмет на настоящето дело и не подлежи на съдебен контрол. Тя е влязъл в сила и произвел правно действие индивидуален административен акт, чиято законосъобразност и валидност не може да бъде проверявана в настоящето съдебно производство по реда на косвения съдебен контрол. При тези обстоятелства следва да се приеме за доказано твърдението на касатора, че за периода на участието му в международната мисия в Косово, негов работодател е главният директор на ГДИН при Министерството на правосъдието. Поради това съдът неправилно е отхвърлил предявения срещу директора на ГДИН при МП иск за установяване съществуването на осигурително правоотношение с касатора. Поради това, че качеството "работодател" и "изпращаща организация" в случая не съвпадат, доколкото цялото досие на Койнов относно изпращането му за участие в международната мисия, продължаване на срока за участие и прекратяване на участието му е водено и се съхранява в Дирекция Национална служба "Полиция", по силата на чл. 13, ал. 3 във връзка с ал. 2 от наредбата осигурителните вноски е следвало да се внесат от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" като работодател чрез ДНСП като изпращаща организация (кой точно ще ги внесе, сега вече е без значение, а е от значение кой е бил работодател на Койнов през периода, и съответно дължи внасянето им). Именно главният директор на ГДИН е органът, който дължи внасянето на съответните осигурителни вноски за процесния период, през който Койнов е участвал в мисия в Косово. Ако и първоначалното назначаване на ищеца в системата на Министерството на правосъдието да е станало със заповед на министъра на правосъдието, то разрешаването на неплатения отпуск и преназначаването е станало от главния директор на ГДИН като за срока на мисията Койнов е преназначен на сержантска длъжност (а не както е посочено в решението на АССГ, че това е офицерска длъжност), което се извършва от главния директор на ГДИН и съответно той е бил негов работодател. От изложеното явства, че Софийският градски административен съд, приемайки предявеният пред него иск за неоснователен, е постановил материално незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, което налага отмяната на решението му като неправилно. С оглед на това, че решението на първоинстанционния съд по казуса се отменя повторно и предвид императивното правило на чл. 227, ал. 1 от АПК, че в такива случаи Върховният административен съд решава делото по същество (т. е. при повторна отмяна касационната инстанция никога не връща делото за ново разглеждане), следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се уважи иска на Койнов. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,