Решение № 7017 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2017 г.

Решение № 7017 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5105/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Х. срещу решение № 168/28.03.2017 г., постановено по адм. дело № 66/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон досежно разпоредбата на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.) и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Д. А., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 1012-26-423-1 от 05.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Х., с което се отхвърля жалбата на А. Д. А. от гр. Х. против Разпореждане № 6909158480/№ 6/прот. № N01451 от 23.11.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., в частта му, в която се отказва да се признае за осигурителен стаж за пенсия и възраст периода на обучение в ССВАУ "Г. Димитров", гр. Ш., а именно 14.09.1984 - 14.09.1987 г. Административната преписка е изпратена на Директора на ТП на НОИ - Х. за ново произнасяне по подаденото от А. Д. А. на осн. § 50 от ПЗР на ЗИДКСО /2015 г./, вр. с чл. 69, ал. 2 от КСО заявление вх. № 2113-26-412/25.07.2016 г., в тази му част, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира за безспорно по делото обстоятелството, че в периода от 14.09.1984 г. до 20.01.1988 г. А. Д. А. е бил на обучение в Средно сержантско военно артилерийско училище /ССВАУ "Г. Димитров"/, специалност "АТЧ", за което му е издадено и Удостоверение изх. № 8962/15.02.2016 г. от Директора на Дирекция "Д. военноисторически архив", неоспорено от ответника в съдебно заседание. Решаващият съд приема, че пенсионният орган неправилно прилага закона, основавайки своето решение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Изведено е, че органът не отчита правилно обстоятелството, че обучението на жалбоподателя започва на 14.09.1984 г. и завършва на 20.01.1988 г., т. е. при действието на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (обн. Изв. бр. 5 от 17.01.1958 г., отм. ДВ бр. 21 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.). Първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който към процесния случай приложение намира нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО предвиждаща времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж и по този кодекс. Според действащите към момента на обучението на А. в ССВАУ в гр. Ш. разпоредби, за периода на обучението си, жалбоподателят се е намирал на действителна военна служба. Горното е установено от представената по делото военна книжка серия .., № ...., в която намират отразени последователно военните звания на А. Д. А. и датите на заповедите за тях, като е посочено "школник" от 13.09.1984 г., а от 20.01.1986 г. до 28.09.1988 г. е отбелязано - "автоматчик". Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че за периода от постъпването на оспорващия в ССВАУ на 14.09.1984 г. до 15.09.1987 г., когато навършва пълнолетие, действащата към този момент нормативна уредба му признава всички права на срочнослужещ в армията, включително и зачитането като трудов стаж на времето, прекарано в редовна военна служба. Изведено е, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Х., с което се отхвърля жалбата на А. Д. А. против Разпореждането на ПО, в частта му, в която се отказва да се признае за осигурителен стаж времето, през които той е школник в ССВАУ "Г. Димитров", гр. Ш., а именно 14.09.1984 - 14.09.1987 г., се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материално-правните разпоредби на закона и следва да се отмени. В производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Спорен от правна страна е въпроса относно законосъобразността на отказа на ПО да зачете като осигурителен стаж за пенсия времето, през което оспорващият е бил школник в ССВАУ "Г. Димитров", гр. Ш., специалност "АТЧ" за периода от 01.11.1984 г. до 14.09.1987 г., респ. до навършване на пълнолетие. Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) посочва, че за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им. Едновременно с това, съгласно § 9, ал. 1 ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Действащите разпоредби относно зачитането на стаж при пенсиониране в периода от 14.09.1984 г. - 15.09.1987 г. (т. е. периода от датата, когато А. е постъпил на обучение в ССВАУ "Г. Димитров", гр. Ш. до датата, когато същият е навършил пълнолетие са както следва: до 31.12.1999 г. е в сила Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.), в който зачитането на трудов стаж е уредено в Дял VIII "Зачитане на трудов стаж". Съгласно чл. 81, изр. 1 от ППЗП в редакцията, действала към процесния период (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), се зачита трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се регулира от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВНРБ - отм.). Нормата на чл. 9 ЗВВНРБ, установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. Съгласно чл. 24 ЗВВСНРБ (отм.), срокът на редовната военна служба във Въоръжените сили на Народна република България и във войските на другите министерства и ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12 месеца. С Указ № 117 от 31.07.1972 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища се урежда възможност за създаване на средни военни училища, в които ще приемат младежи, завършили осми клас, не по-възрастни от 16 навършени години и младежи със средно образование, не по-възрастни от 21 навършени години (чл. 1, ал. 4). Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Указ № 117 сочи, че обучаващите се в сержантски (старшинските ) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията. Изложените по - горе правни норми водят до изводи в няколко насоки. От текста на чл. 9 ЗВВСНРБ (отм.) е видно, че законът прави разграничение между понятията "действителна военна служба" и "редовна военна служба". Тези понятия не са равнозначни. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие (чл. 21 от ЗВВСНРБ - отм.) за срока, определен в чл. 24 от същия закон. В тази връзка следва да се посочи, че Указ № 117 борави с понятието "действителна военна служба", а не "редовна военна служба". От друга страна за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.) се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т. е. периодът от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Разпоредбата на чл. 3 от Указ № 117, съгласно която обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията, не означава, че учащите в тези училища отбиват същинска редовна военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ (отм.). Неотносими са въпросите във връзка с получаваните от курсантите в средните военни училища суми, които са без характер на месечни заплати за положен труд с дължими и удържани осигурителни вноски. От своя страна нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.) не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.) с § 42 от Постановление № 218 на МС от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76/1996 г.). Изменението е във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ, ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г., отм. ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., с който военната служба е разделена на кадрова и наборна. Едва в новата редакция на чл. 81 ППЗП (отм.) е предвидено зачитането на трудов стаж при пенсиониране и на периоди от обучението на курсанти и школници като приравнени на наборната служба. Във връзка с това изменение е издадена заповед на министъра на отбраната на Р. Б. № ОХ-468 от 16.12.1996 г. относно зачитане на курсантската и школническата служба за трудов стаж при пенсиониране и издаване на удостоверение за това време, с което е указано, че на кадровите военнослужещи, завършили военни училища до 28.02.1996 г. като курсанти и школници след навършване на пълнолетие, прослуженото от тях време до срока на наборната военна служба (редовна военна служба) в училищата се зачита за трудов стаж от трета категория. Предвид обстоятелството, че ответникът по касация се е обучавал в ССВАУ "Г. Димитров", гр. Ш. в периода от 14.09.1984 г. до 20.01.1988 г., съгласно Удостоверение № 8962/15.02.2016 г., издадено от Държавна агенция "Архиви", дирекция "Д. военноисторически архив", гр. В. Търново, правилно периодът от навършването му на пълнолетие - 15.09.1987 г. до 28.09.1988 г. е зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж от трета категория. Първоинстанционният съд неправилно приема, че и периодът от 14.09.1984 г., от постъпването на обучение в ССВАУ "Г. Димитров", гр. Ш. до 15.09.1987 г., когато А. е навършил пълнолетие, следва да се зачете като осигурителен стаж. В същия смисъл е и непротиворечивата практика на ВАС (Решение № 9885 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г., VI о., Решение № 7667 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2016 г., VI о., Решение № 15867 от 21.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2016 г., Решение № 7595 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2017 г., VI о., др.). По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция Решение № 1012-26-423-1 от 05.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Х., което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него Разпореждане № 6909158480/№ 6/прот. № N01451 от 23.11.2016 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., са издадени при спазване изискванията за материална законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, А. Д. А. следва да бъде осъден да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Х. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,