Решение № 3660 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2009 г.

Решение № 3660 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД против решение № 357/08.04.2009 г. на Комисия за регулиране на съобщенията, с което е издала разрешение № 01399/08.04.2009 г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна мрежа, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга и всички услуги, включени в стандарта GSM и/или UMTS на "Космо България Мобайл" ЕАД, с искане за обявяване на нищожността му в частта, с която се приемат т. 1 и т. 2 от Раздел "Изисквания за качество на услугата" от Приложение № 2. В жалбата се релевират доводи за издаване на административния акт в нарушение на изискванията за форма, неспазване на административнопроизводствените правила и при липса на материална компетентност на КРС да наложи оспорените стандарти за качество на услугата. Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и предвид отсъствието на преклузивен срок за оспорване на валидността на обжалвания акт. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С решение № 357/08.04.2009 г. КРС е издала на жалбоподателя разрешение № 01399/08.04.2009 г. на основание § 9, ал. 3 от Закона за електронните съобщения. Процедурата по § 9, ал. 3 от ЗЕС се прилага по отношение на операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение. При тази хипотеза комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. Твърденията за нищожност на оспореното решение се базират на два основни аргумента - решението не отговаря на изискванията за форма, тъй като не е подписано от представляващия КРС и липсват мотиви, както и, че е прието при липса на материална компетентност на административния орган да определи конкретните изисквания за качеството на предоставяната гласова телефонна услуга. Предвид данните по административната преписка, жалбата е неоснователна. Видно от представения по делото заверен препис от решение № 357/08.04.2009 г. е, че е подписано от председателя на регулаторния орган. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЕС председателят представлява комисията и в това си качество е подписал оспорения административен акт. Обжалваното решение отговаря на изискванията за съдържание, разписани в специалния закон и притежава необходимите реквизити, предвидени в чл. 59 от АПК. Следователно, при издаването му не е допуснато твърдяното нарушение на административно производствените правила - неподписване от председателя на комисията, което да сочи на нищожност на акта. В производството по приемане на решението е спазено изискването на чл. 236 от ЗЕС секторният регулатор да определи параметрите за качеството на обществените телефонни услуги, както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, с цел гарантиране достъпа на крайните потребители до сравнима, адекватна и актуална информация относно качеството на предоставяните услуги след консултации с Комисията за защита на потребителите. Актът е мотивиран, в същия се съдържат правните и фактически основания за издаването му. Въпросът дали мотивите са неточни и непълни и степента им на съответствие с диспозитива на решението са свързани с преценката за неговата унищожаемост, но не и нищожност, поради което не подлежат на обсъждане в рамките на заявения спор за недействителност на същия. Ето защо доводите за нищожност на административния акт поради липса на форма и противоречие с административнопроизводствените правила са неоснователни. Неоснователни са и аргументите за липса на материална компетентност на регулаторния орган да издаде акт, с който да определи условията за ползване на ограничения ресурс и за предоставяне на услугата, като за целта въведе задължителни изисквания към предприятията. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЕС функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от КРС, като едно от правомощията й, дефинирано в чл. 30, т. 10 от този закон е да издава, изменя, допълва, прехвърля, спира, прекратява или отнема разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. С разпоредбата на чл. 73а от ЗЕС (Нов - ДВ, бр. 17 от 06.03.2009 г.) се дава право на комисията да определя на предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, специфични задължения при условията и по реда на глава девета, както и други задължения, предвидени в този закон. В чл. 107, т. 1 от ЗЕС е предвидено, че в разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, се определя услугата, за която предприятията са получили разрешението, включително всички задължения, свързани с осигуряването на тази услуга. В изпълнение на така очертаните функционални правомощия, регулаторният орган, при съобразяване на изискването по чл. 280, ал. 4 от ЗЕС да въведе и наложи Европейските и международните стандарти като български в областта на електронните съобщителни мрежи и/или услуги с оспореното решение № 357/08.04.209 г. е определил в приложение № 2 изисквания за качество на услугата и за качество на обслужване. Обстоятелството, че в процедурата по служебното преиздаване на лицензията КРС е изменила оспорените изисквания към лицензианта като е определила освен правото да откаже взаимно свързване при параметри по-ниски от заложените за качество на услугата и обслужването и задължение да осигури реципрочно същото качество не означава, че комисията е излязла извън пределите на компетентността си. Обратно, сочи, че е упражнила предоставените й от закона правомощия да определи такива условия, които от една страна гарантират равнопоставеност на операторите, а от друга защитават оптимално интересите на потребителите. Аргумент в подкрепа на този извод се извежда от текстовете на чл. 8 и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 1/19.12.2008 г., в които е разписано, че при осъществяване на взаимно свързване предприятията следва да осигуряват възможност на потребителите да ползват услуги с качество не по-лошо от това, осигурено в собствената им мрежа и съответно операторите имат възможност да откажат или ограничат осигуряването на взаимно свързване при наличие на някое от изброените условия, в т. ч. по чл. 8 с. з. Не намират опора в приложимата нормативна уредба и доводите за нарушение на конкретна законова разпоредба - чл. 280 от ЗЕС, по начин, който да обуслови нищожност на административния акт. Предвидените с чл. 280 от ЗЕС задължения за националния регулатор са свързани с насърчаване на конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги; допринасяне за развитието на вътрешния пазар и защита на интересите на гражданите на Европейския съюз. Няма законова пречка, когато няма публикувани стандарти и спецификации в Официалния вестник на ЕС, комисията да прилага такива на европейските стандартизационни организации, като преценката за това е в сферата на законово предоставената й дискреция. При произнасянето си с обжалваното решение КРС се е съобразила с относимите препоръчителни стандарти. Конкретно приложима в случая е Препоръка ЕG 202 057-2, публикувана в Официален вестник. Препоръката регламентира също изискванията за качество на услугите в GSM мрежите, които се отнасят както за разговорите вътре в мрежата, така и по отношение качеството на глас, предавано през точката за взаимно свързване. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че т. нар. R фактор е предназначен за целите на радио трансмисията и планирането, а не за качеството на връзката, възприемана от потребителите, т. е. не е относим към качеството на услугата и няма основание да бъде включен в процесното разрешение. В препоръката изрично е посочено, че R - стойността е мярка за възприемане на качеството, което може да се очаква от средния потребител и според таблицата за определение на категориите за качество за пренос на глас предвиденият в приложение № 2 параметър на качеството - фактор за оценка на преноса на глас (R фактор) не по-малък от 70С гарантира средно качество на гласа. Тези данни сочат, че при издаване на приложение № 2 към разрешение № 011399/08.04.2009 г., комисията се е ръководила от приетите и относими препоръки и стандарти в сферата на обществената телефонна услуга и е утвърдила изискванията за качество на услугата и обслужването при съобразяване на условията по чл. 13 от Наредба № 1/19.01.2008 г. от ЗЕС при осъществяване на достъп и/или взаимно свързване предприятията да осигуряват оперативна съвместимост между услугите, да гарантират качеството на обществените телефонни услуги, в полза на крайните потребители. Целта на разпоредбата на чл. 280 от ЗЕС е чрез въвеждането на задължителни и препоръчителните стандарти да се прилагат общи принципи и правила при изграждане на електронната мрежа и сравнимост на качеството на услугата, поради което обстоятелството, че препоръката няма задължителен характер не е обуславящо при преценката за валидност на административния акт. Развитите подробни доводи в тази насока от жалбоподателя са относими към въпросите за законосъобразността и целесъобразността на оспорения акт, които са извън предмета на настоящия спор за действителността на същия. В този контекст решението не страда от порока материална незаконосъобразност, която да води до неговата нищожност. Предвид изложеното, жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД за обявяване нищожността на решение № 357/08.04.2009 г. на Комисия за регулиране на съобщенията, с което комисията е издала разрешение № 01399/08.04.2009 г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс на "Космо България Мобайл" ЕАД, в частта, с която се приемат т. 1 и т. 2 от Раздел "Изисквания за качество на услугата" от Приложение № 2, следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,