Решение № 15620 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2018 г.

Решение № 15620 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Стефанов с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение 2273/04.04.2018 г. по адм. дело № 12835/2017 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 505/30.03.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите, с която К. С. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверението му, ведно с всички права, произтичащи от него. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно – необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на направените разноски. Ответникът по касационна жалба – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Обжалваното в настоящето производство решение на АССГ е постановено след като с решение № 13980/17.011.2017 г. по адм. дело № 12387/2016 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение е обезсилено решение № 5173/18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 4420/2016 г. на Административен съд – София – град и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В мотивите на решение № 13980/17.011.2017 г. са дадени задължителни указания за втората първа инстанция: при новото разглеждане административният съд да конституира като ответник издателя на обжалвания административен акт – изпълнителния директор на ИАГ. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил дадените му указания за конституиране като ответник на издателя на обжалвания административен акт. За да постанови обжалваното в настоящето производство решение, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в хипотезата на заместване, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, като допуснатото нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК - липсата на уведомление за началото на административното производство, в случая не е съществено. Изложени са мотиви за материалноправната законосъобразност на заповедта, а именно, че е налице посоченото в заповедта правно основание на чл. 239, ал. 1, т. 5 от Закона за горите - а именно физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва в случай, че е издал позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове по неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. Посочените в заповедта факти - а именно, че на 21.09.2014 г. Стефанов е издал позволително за сеч № 01999325 в нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 4 от ЗГ във връзка с пар. 78, т. 3 ПЗРЗГ, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение, издадено му е наказателно постановление № 118/22.07.2015 г. на директора на РДГ - Велико Търново, влязло в сила на 09.02.2016 г. сочат на посоченото правно основание и се потвърждават от доказателствата по делото. АССГ е посочил, че заповедта съответства и на целта на закона - да не се допуска упражняване на лесовъдска дейност от лице, виновно нарушило нормативните актове, регулиращи дейността в горските територии. Единственото конкретно касационно оплакване на касатора е твърдението му, че съдът неправилно е приел, че в заповедта има съответствие между цифровото и словесното изписване на правното основание в оспорената заповед. Оплакването е неоснователно. Както правилно е отбелязъл АССГ, в мотивите на заповедта действително е посочено, че в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влязло в сила 1 /едно/ наказателно постановление, издадено на К. Стефанов са установени нарушения на Закона за горите (ЗГ) и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за която е регистриран в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите. Обоснован е изводът на АССГ, че в мотивите на индивидуалния административен акт ясно и конкретно е описано нарушението - издадено позволително за сеч № 01993325/21.09.2014 г. в нарушение на цитираните норми по ЗГ, отнасящи се до разрешен добив над нормативно определената горна граница от запаса на насаждението. След като е описано едно нарушение, по начин, сочещ вида му, както и това, че е установено с влязло в сила НП, визирането на срок е ирелевантно за приложената от органа правна квалификация по чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ. Квалификацията по цитираната разпоредба от ЗГ визира само нарушение от вида на издаване позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на ЗГ или подзаконовите актове по неговото прилагане. Неоснователни са твърденията на касатора, че описаните факти сочат на нарушение по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗГ, тъй като за да бъде отписано едно лице от регистъра за упражняване на лесовъдска практика, на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ е необходимо да са извършени най-малко три нарушения на ЗГ или подзаконовите актове по неговото прилагане в рамките на 12 месеца преди датата на решението за отписване, които нарушения да са установени с влезли в сила актове на компетентен орган. Подобни твърдения или факти липсват в оспорената заповед, както правилно е установил АССГ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение