Решение № 12111 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2020 г.

Решение № 12111 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Пловдив против решение № 517/6.01.2020 г., постановено по адм. дело № 201/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е изменен Ревизионен акт № Р-16002418003215-091-001/22.11.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 97/18.02.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, като установените на С. Асенов задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г., ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г., Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г., Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в общ размер на 29 894, 82 лв. са намалени и са определени в общ размер на 9 728, 67 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, както и за необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на данни за извършени през 2017 г. разходи от лицето в сочения от приходните органи размер и основание, съответно счита, че неправилно съдът е извел от разходната част на паричния поток сумата в размер на 179 685, 90 лв. Счита и че неправилно съдът е изчислил сумата на дължимия за 2017 г. ДОО за самоосигуряващи се лица. Иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – С. Асенов, чрез адв. Кордов, оспорва основателността на касационната жалба. Иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК и като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Стара Загора е бил Ревизионен акт № Р-16002418003215-091-001/22.11.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 97/18.02.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на С. Асенов, [населено място] са установени задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 19 812, 79 лв. и лихва в размер на 1 133, 82 лв.; ДОО за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 4 305, 60 лв. и лихва в размер на 302, 06 лв.; Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1 560 лв. и лихва в размер на 109, 44 лв.; Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за периода 1.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 2 496 лв. и лихва в размер на 175, 11 лв., или всичко задължения в общ размер на 29 894, 82. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, предвид наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като лицето не е подавало декларации по чл. 41 от ЗОДЮФЛ и не е декларирало въобще получени доходи, а същевременно е установено от приходните органи несъответствие между декларираните и/или получените доходи и извършените разходи. С обжалваното решение административният съд е изменил РА като е намалил посочените по-горе задължения и вместо тях е определил Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 992, 54 лв – главница и лихва в размер на 180, 45 лв; ДОО – за самоосигуряващи се за 2017 г. в размер на 3 437, 26 лв – главница и лихва в размер на 311, 29 лв; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за 2017 г. в размер на 2 148, 29 лв – главница и лихва в размер на 194, 56 лв; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се в размер на 1 342, 68 лв – главница и лихва в размер на 121, 60 лв. или всичко задължения в общ размер на 9 728, 67 лв., изчислени към 22.11.2018 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че от разходната част на паричния поток на ревизираното лице за 2017 г. следва да се изключи разход в размер на 179 685, 90 лв., касаещ придобиване и подобрение на недвижимо имущество поради липса на доказателства разходът да е извършен именно през посочената година. Мотивирал се е с характера на наличния по делото нотариален акт за собственост на имота и като е установил, че същият е констативен, е приел, че той само удостоверява правото на собственост на лицето, а не облича сделка по покупко-продажба на имота, при която да са разменени престации. Същевременно е посочил, че липсват други данни имотът да е придобит през 2017 г., както и лицето да е заплатило в същата година парични средства за придобиването му. В останалата част е възприел констатациите на приходните органи и като е анализирал събраните писмени доказателства, е приел за правилно определено начално салдо за ревизирания период в размер на 5 000 лв., както и за недоказано реалното предаване, съответно получаването на суми по три договора за паричен заем от м. 02.2017 г. Посочил е, че представените фишове за изплатени печалби от "Еврофутбол" не съдържат индивидуални данни за лицето, в чиято полза са изплатени сумите, а след като няма доказателства С. Асенов да е бил участник в тази игра - няма представени доказателства за извършени от него залагания и техния размер, то правилно органът по приходите не е включил в паричния поток твърдените за получени суми от фишове, издадени от "Еврофутбол". Относно твърденията на лицето за получени заеми, съдът е съобразил, че освен договорите за заем няма разписки или други документи, удостоверяващи предаването на пари. Предвид този извод е приел за правилно формирана приходната част на паричния поток на ревизираното лице. В заключение и с оглед горните мотиви, съдът е изменил РА, и като се е позовал на изчисленията на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, съобразени с приетото от съда относно приходната и разходната част на паричния поток на ревизираното лице, е определил нови размери на задълженията. Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, а именно в частта относно изчисленият размер на дължимия от лицето ДОО за самоосигуряващи се за 2017 г. Основателно е възражението в касационната жалба, че размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии", определена в чл. 6, ал. 1 КСО за 2017 г. е 13, 8 %, погрешно посочен от експерта в допълнителната съдебно-счетоводна експертиза като 12, 8 %, поради което правилният размер на вноската за ДОО следва да бъде 3 705, 80 лв. Като е възприел изчисления от вещото лице размер на вноската на стойност 3 437, 26 лв. съдът е постановил неправилно в тази част решение, което следва да бъде отменено, а вноската за ДОО самоосигуряващи се за 2017 г., коригирана. В останалата част касационният съд намира изводите на Административен съд – Стара Загора за обосновани и законосъобразни, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящата инстанция намира за необоснована констатацията на приходните органи за извършен от лицето разход в размер на 179 685, 90 лв. за придобиване и подобрение на недвижимо имущество през 2017 г. В тази насока първоинстанционният съд е изложил правно обосновани разсъждения и изводът му е правилен. Действително, както сочи касаторът в жалбата си, имущественото състояние на лицето е нараснало към момента, в който се е снабдило с документ за собственост на имота, но от това не следва, че лицето е направило разход в размер на стойността на имота именно в същата година. От една страна в ревизията не е извършена техническа експертиза, която да установи състоянието на имота съгласно НА № 157, том IV, рег. № 6534, дело № 616 от 2000 г. и точните промени в него, съобразно вписаното в спорния констативен НА № 109, том I, рег. № 898, дело № 52 от 2017 г., както и да даде заключение възможно ли е всички подобрения да са изпълнени в периода м. 01.2017 г. – м. 03.2017 г., доколкото констативният НА е съставен на 1.03.2017 г. Същевременно, съгласно обясненията на ревизираното лице, строителството в имота, закупен с първия НА от 2000 г. е започнало веднага след закупуването му. Лицето не отрича извършените подобрения и строителство, напротив излага, че в периода 2001-2008 г. е надстроявало и пристроявало съществуващата жилищна сграда, както и е построило в имота гараж, които е искало да узакони още през 2008 г. Обясненията му като цяло се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели, въпреки разминаването в сочения за начален момент на строителството и неговия обем. Според свидетелите строежът на къщата е започнал 2003 г. и е завършен 2008 г. Свидетелските показания, макар и заинтересувани, при липса на доказателства в обратна насока и с оглед останалите констатации по повод спорния недвижим имот, следва да бъдат съобразени. Обратно на приетото от съда, настоящият състав преценява свидетелските показания като допустими и относими, доколкото установяват факти от значение за спора. Практиката на ВАС няма противоречие по приложението на чл. 158 ДОПК в съдебното производство и фактът, че за извършеният строеж не са съставени строителни книжа не препятства възможността чрез свидетелски показания да се установят факти и обстоятелства, за които не са съставени документи. От друга страна придобиването по НА № 157/29.09.2000 г. е декларирано през 2008 г. в Община Стара Загора с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 2408000051/4.01.2008 г. с посочени данни за имота: къща с година на построяване – 1961 г., етаж 1 (един), РЗП – 60 кв. м. и обслужващи части – 6 кв. м. Видно през 2008 г. имотът е деклариран от лицето в първоначалният му вид, независимо от обясненията му, че към 2008 г. вече е завършил сградата в съществуващия й в момента вид, както и строителството на гаража, предмет на констативния нотариален акт. Същевременно, видно от наличните по делото скица на сграда № 15-78561-23.02.2017 г. и скица на сграда № 15-78554-23.02.2017, съставени от СГКК – гр. Стара Загора, въз основа на кадастрална карта, одобрена през 2008 г., в имота е отразена жилищна сградата със застроена площ от 161 кв. м. и РЗП 483 кв. м. и гараж на един етаж със застроена площ 12 кв. м., което дава основание да се предположи, че към момента на одобряване на кадастралната карта със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г., сградите в настоящия им вид вече ги е имало. Именно въз основа на тези скици е издаден и констативен НА за собственост № 109/1.03.2017 г. Последните фактически установявания, предвид липсата на други изрични доказателства за периода на строителство и извършени разходи за него, обосновават извод, че имотът, така както е описан в констативен НА № 109/1.03.2017 г. не е придобит през 2017 г., съответно разход в размер на 179 685, 90 лв. не се доказва да е бил извършен именно в сочената година. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилно в тази част решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 165 лв., съответно на уважената част от жалбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,