Решение № 9076 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2015 г.

Решение № 9076 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8673/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), подадена от неговия процесуален представител по пълномощно старши юрисконсулт Л. Г., срещу решение № 3151 от 7.05.2015 г. по адм. д. № 9210/2014 г. на Административен съд - С. град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С формуляр Е 204 АТ (проучване на молба за пенсия за инвалидност) от 7.12.2012 г., регистриран в НОИ с вх. № 94П1-834-1 от 9.01.2013 г., австрийската компетентна институция е изпратила на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ заявление от живеещия в А. П. П. Петров за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

1. С разпореждане № 5 от 3.07.2014 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отпуснало на П. П. П. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е приело, че до датата на инвалидизиране (18.02.2014 г.), установена с решение на Националната експертна лекарска комисия, П. П. П. има 19 г. 11 мес. и 1 ден осигурителен стаж в България и 19 г. и 10 мес. осигурителен стаж в Австрия, които за 6 години и 1 месец се дублират.

1. При определянето на размера на пенсията длъжностното лице е изчислило индивидуалния коефициент за определяне на пенсията, като е взело предвид осигурителния доход за посочените от П. П. П. три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. (от 1.10.1989 г. до 30.09.1992 г.) и осигурителния доход на П. П. П. след тази дата (от 1.01.1997 г. до 31.12.1998 г.).

1. П. П. П. е оспорил разпореждането в частта, с която при определянето на индивидуалния му коефициент, е взет предвид осигурителен доход от 1.01.1997 г. до 31.12.1998 г. и е направил искане размерът на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване в България да бъде определен само въз основа на осигурителния му доход за посочените от него три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. (от 1.10.1989 г. до 30.09.1992 г.).

1. С решение № 48 от 21.08.2014 г. управителят на НОИ е отхвърлил жалбата на П. П. П. и е потвърдил разпореждане № 5 от 03.07.2014 г. За да постанови този резултат управителят на НОИ се е позовал на удостоверение обр. УП-2 изх. № 607 от 19.12.2009 г. (на л. 41 и 42 от делото на АССГ) и писмо изх. № 92-00-410 от 06.06.2013 на "С." АД (на л. 49 от делото на АССГ), регистрирано в НОИ с вх. № 94П1-834-1#7 от 10.06.2013 г.

II. Сезиран с жалба от П. П. П., Административен съд - С. град е отменил решение № 48 от 21.08.2014 г. на управителя на НОИ и разпореждане № 5 от 3.07.2014 г. (разпореждане № 5403253201 с изх. № 94П1-834-1 от 14.07.2014 г.) на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО и е изпратил делото като преписка на това длъжностно лице със задължение в 14-дневен срок от получаване на преписката да издаде ново разпореждане, като съобрази указанията, дадени със съдебното решение. За да постанови този резултат съдът е приел за успешно направеното от жалбоподателя оспорване на истинността на удостоверение обр. УП-2 изх. № 607 от 19.12.2009 г. на "С." АД. С. А. съд - С. град от представения по делото телекс (на л. 17) се установявало, че Петров бил уведомен, че трудовият му договор не се подновява и му е определен 10-дневен срок, считано от 3.02.1995 г., да прекрати дейността си като ръководител на транспортното бюро във Виена. Същевременно представените по делото анекси от 12.12.1995 г. и от 10.01.2000 г., в които е предвидено продължаване на срока на трудовия договор между жалбоподателя и "С." АД не са подписани от жалбоподателя и от това следва според Административен съд - С. град извод, че за периода от 1.01.1997 г. до 31.12.1998 г. жалбоподателят П. П. П. не е полагал труд за "С." АД на длъжност ръководител на транспортно бюро Виена.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя тези изводи на Административен съд - С. град.

Според чл. 194, ал. 1 ГПК в производството по оспорване истинността на документ, представен като доказателство по делото, съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Други безспорни документи по делото са:

а) Писмо изх. № 92-00-480 от 09.06.2010 г. на "С." АД (на л. 40 от делото на АССГ), адресирано до СУСО, гр. С., отдел "Пенсии" и наименовано "Потвърдително писмо", което има следното съдържание: "Във връзка с отпускането на лична пенсия на лицето П. П. П., ЕГН (...), потвърждаваме посочената сума в УП-2 № 607 от 19.12.2009 г. за периода 1.01.1997 г. - 31.12.1998 г." Това съдържание на писмото, с оглед на спора за истинността на същото удостоверение обр. УП-2, е налагало съдът да назначи вещо лице, което да направи проверка в СУСО и да даде заключение какви данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в България се съдържат в преписката по направеното тогава искане от П. П. П. да му бъде от пусната пенсия.

б) Трудова книжка № 155 на П. П. П. (на л. 43 и сл. от делото на АССГ), която удостоверява прослужено време в "С." от 01.08.1983 г. до 30.06.2000 г., от което през периода 30.09.1992 г. - 30.06.2000 г. на длъжност ръководител на транспортното бюро във Виена.

в) С писмо изх. № 94П1-834-2 от 30.05.2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО е поискало пояснение от "С." АД за различните удостоверявания на придобит от П. П. П. трудов стаж и преди всичко за този на длъжността ръководител на транспортното бюро във Виена. С писмо изх. № 92-00-416 от 6.06.2013 г. на "С." АД, също наименовано "Потвърдително писмо", е направено следното уточнение:

• потвърждават се данните в оспореното УП-2 № 607 от 19.12.2009 г. - за периода 1.01.1997 г. - 31.12.1998 г. осигурителният доход е 1 021 770 лв;

• за периода 30.09.1992 г. - 31.12.1998 г. на лицето са внесени дължимите осигурителни вноски, а за периода 1.01.1999 г. - 30.06.2000 г. не са изплащани заплати и не са внасяни осигурителни вноски за лицето.

г) Заедно с това писмо "С." АД изпраща на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО и ново удостоверение обр. УП-3 изх. № 354 от 6.06.2013 г., което удостоверява, че П. П. П. е прослужил на длъжността "Ръководител ТБ Виена" 6 години 3 месеца и 1 ден за времето от 30.09.1992 г. до 31.12.1998 г.

Данните в това удостоверение са налагали да бъде извършена проверка на разплащателните ведомости за заплати в "С." АД за спорния период 1.01.1997 г. - 31.12.1998 г., каквато проверка Административен съд - С. град не е направил.

Вместо това той се е позовал на представени от П. П. П. незаверени ксероксни фотокопия на преписи от анекси към трудови договори, които не били подписани от него и е направил необоснования извод, че удостоверение УП-2 № 607 от 19.12.2009 г. е неистински официален документ. Общоизвестно е, че преписите от заповеди на работодателя по трудово правоотношение, анекси към трудови договори, които са в полза на работника и т. н. се връчват, респ. се изпращат на работника само заверени от съответното длъжностно лице. Затова е било необходимо да се издирят в архива на "С." АД оригиналните екземпляри на представените от жалбоподателя ксероксни фотокопия на анекси, както и оригиналните екземпляри на посочените в тях трудови договори.

Удостоверение обр. УП-2 № 607 от 19.12.2009 г. не дава отговор на въпроса вярно ли през 1997 г. не са внасяни осигурителни вноски на П. П. П., а през 1998 г. са внесени само за девет месеца. Удостоверението не дава отговор и на въпроса нормативно определеният размер от 37% на осигурителните вноски върху коя от получаваните от П. П. П. заплати е бил начисляван - само върху заплатата, получавана в България или тези 37 % са били начислявани и върху заплатата в Австрия. Не е без значение и отговорът на въпроса дали за периода 1.01.1997 г. - 31.12.1998 г. на П. П. П. са били изплащани уговорените с трудовия договор заплати в лева и в австрийски шилинги, но върху тях да не са били начислявани дължимите осигурителни вноски. Общоизвестно е обстоятелството, че след приватизацията на 55% от капитала на "С." АД на 22.07.1994 г. и след приватизацията на следващите 38% от този капитал през 1997 г., дружеството е било с няколкомилионен дълг към държавното обществено осигуряване. Затова не е изключено и на П. П. П. да не са били внесени, но да са били дължими задължителните осигурителни вноски. Не е изключено осигурителни вноски да са били дължими и за 1999 г. и 2000 г. За отговори на поставените въпроси е необходима проверка на всички данни за наличието на трудово правоотношение между П. П. П. и "С." АД през процесния период 01.01.1997 г. - 31.12.1998 г., за изплащаното му или дължимо трудово възнаграждение, за внасяните или дължими осигурителни вноски и върху коя от двете заплати - в България и в Австрия - са били начислявани или е следвало да бъдат начислявани тези осигурителни вноски. А истинността на удостоверение обр. УП-2 № 607 от 19.12.2009 г. може да бъде най-добре проверена чрез съпоставка на съдържащите се в него данни с тези в разплащателните ведомости за заплати на работниците и служителите в транспортните бюра в чужбина и в частност - в Австрия.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради необоснованост, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - С. град, който с помощта на съдебна експертиза и други доказателствени средства да изясни посочените в предходния абзац въпроси и въз основа на всички доказателства по делото да разреши спора за законосъобразността на решение № 48 от 21.08.2014 г. на управителя на НОИ и разпореждане № 5 от 3.07.2014 г. (разпореждане № 5403253201 с изх. № 94П1-834-1 от 14.07.2014 г.) на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 КСО.

Страните по делото не са направили искания за присъждане на разноски в касационното производство.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,