Решение № 10333 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7912/2016 г.

Решение № 10333 от 5.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7912/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "П. - М" АД гр. М. подадена от изпълнителния директор Т. П. и Б. Б. - прокурист, против Решение № 160 от 26.05.2016 г. на Административен съд - В. Т. по адм. д. № 160 по описа за 2016 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-04001215006856-091-001/27.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., в частта, с която на "П. - М" АД е установена отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения за ДДС на "П. С. Т. - Р." ЕООД за данъчни периоди от 1.05.2010 г. до 28.02.2013 г., (без данъчен период от 1.02.2012 г. до 28.02.2012 г.), в общ размер на 205 880,41 лв., от които главница в размер на 145 857,27 лв. и лихви върху нея в размер на 60 023,14 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира се, че съдът възприел изцяло констатациите на приходните органи, без да обсъди релевираните от дружеството възражения и ангажираните доказателства в тяхната съвкупност. Счита, че по делото липсват предпоставките за реализиране на отговорността му по чл. 177 ЗДДС, тъй като приходната администрация не доказала, че ревизираното дружество е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В КЖ са изложени подробни съображения за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него за постановяване на друго, отменящо РА, ведно с присъждане на осъществените разноски - държавни такса и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП оспорва КЖ с писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение нормата на чл. 218 от АПК, както и съдържащите се в жалбата касационни основания, взе предвид следното: Касационната жалба и процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - В. Т. е бил Ревизионен акт № Р-04001215006856-091-001/27.11.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., в частта, с която на "П. - М" АД е установена отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения за ДДС на "П. С. Т. - Р." ЕООД, за данъчни периоди от 1.05.2010 г. до 28.02.2013 г., (без данъчен период от 1.02.2012 г. до 28.02.2012 г.) в общ размер на 205 880,41 лв., от които главница в размер на 145 857,27 лв. и лихви върху нея в размер на 60 023,14 лева. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Този извод е формулиран въз основа на следните факти, установени по делото: "П. М" АД е получател по облагаеми доставки на услуги - охрана, документирани с фактури, издадени от "П. С. Т. - Р." ЕООД за данъчни периоди от 1.05.2010 г. до 28.02.2013 г., по които е ползва данъчен кредит. Доставчикът "П. С. Т. - Р." ЕООД не внесъл ефективно дължимият данък, пряко свързан с приспаднатия данъчен кредит. За процесните периоди доставчикът "П. С. Т. - Р." ЕООД има задължения за внасяне, които към момента на процесната ревизия, включително и към момента на постановяване на потвърдителното решение, не са платени. Спорът по делото касае субективния елемент на отговорността по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а именно знанието у ревизираното лице, че данъка няма да бъде внесен, съответно доказване на знанието. Съдът е приел, че липсата на плащане по процесните фактури е предпоставка за наличието на знание, защото "П. М" АД е заплатило на "П. С. Т. - Р." ЕООД само част от задълженията си по процесните 62 бр. фактури. Остатъкът, дължим по фактурите, като част от задълженията за плащане, е отписан по давност от счетоводството на дружеството в рамките на 3-годишен период. По отношение на определените задължения за лихви, начислени във връзка с вменената солидарна отговорност, съдът е счел, че такива се дължат по аргумент, изведен от нормата на чл. 16, ал. 3 ДОПК. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС регламентира солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. По аргумент, изведен от ал. 3 на чл. 177 ЗДДС и за целите на ал. 2, се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. За да се ангажира солидарната отговорност на получателя по чл. 177, ал. 2, предл. първо ЗДДС, следва да бъдат установени предвидените в цитираната разпоредба предпоставки. Доказателствената тежест за това се носи от приходния орган. Преценката е конкретна, тя е обусловена от добросъвестността на получателя, анализирана въз основа на обективните данни за предприетите от него разумни стъпки във връзка с предотвратяване на риска от злоупотреби. Настоящият състав счита, че съвкупната преценка на доказателствата не установява знание у получателят или задължение за знание, че данъкът по процесните доставки няма да бъде внесен. В случая първоинстанционният съд не е разграничил двата фактически състава, регламентирани в чл. 177, ал. 2 ЗДДС, предвиждащи различни предпоставки за ангажиране на отговорността на получателя. От една страна съдът е приел, че регистрираното лице е знаело, както и че е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. По време на ревизията и в съдебното производство не са релевирани твърдения, че процесните доставки са привидни, заобикалящи закона или, че са на цена, значително отличаваща се от пазарната. Както в РД, така и в решението на Директора на Дирекция "ОДОП" изрично е посочено, че солидарната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл. 177, ал. 1, предл. първо ЗДДС, тоест знание на получателя, че данъкът няма да бъде внесен. В процесния казус съдът е приел, че доказателствата не установяват свързаност между двете дружества, респ. не могат да бъдат приети като предпоставка за знание у получателя на доставката, че начисленият ДДС няма да бъде внесен. Съдът се позовал и на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС, която не предвижда като основание за ангажиране на отговорността на получателя на доставките изискването доставчикът и получателят да са свързани лица, нито въвежда презумция за наличие на знание у получателя на доставките в случаите, когато са свързани лица /Решение № 172 от 8.01.2015 г. по адм. д. № 2549/2014 г. ВАС/. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение не споделя извода на съда за доказано "знание" у ревизирания субект, че доставчикът няма да внесе дължимия ДДС, обосновано с липсата на плащане по процесните фактури, с данните за последващо отписване на задълженията на "П. М" АД към "П. С. Т. - Р." ЕООД като погасени по давност, както и с непредприемането от страна на доставчика на действия - съдебни и извън съдебни, за събиране на тези вземания от възложителя по договора /"П. М" АД/. Това е така, защото не във всяка хипотеза незаплащане цялата цена по доставките, би могло само по себе си да обоснове категоричен и безспорен извод за знание или за задължение лицето да знае, че доставчикът няма да внесе в бюджета дължимия данък. Следва да се отбележи, че приходните органи са констатирали наличието на периодични плащания към доставчика през ревизирания период в общ размер на 312 393,52 лв., която сума надвишава два пъти ДДС, дължим за целия период. В този смисъл неплащането изцяло на задълженията към доставчика не може да обоснове извод за "знание" у ревизираното лице, че "П. С. Т. - Р." ЕООД няма да внесе дължимия ДДС. О. са и възраженията на касатора, че отписването по предвидения в закона ред на погасени по давност задължения, е нормална търговска практика за намаляване размера на пасива им. Кредиторът има интерес да търси и събира своите вземания, така, че неговото бездействие не може да рефлектира като задължение на длъжника във връзка с финансово състояние на кредитора си и/ или гарантиране на неговите задължения. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за недоказано в процесния случай на условието по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС. П. липсата на един от кумулативните елементи от фактически състав, отговорността по чл. 177 ЗДДС не може да бъде реализирана. Що се отнася до начислените с РА лихви във връзка с установената солидарна отговорност, касационният състав на ВАС, Осмо отделение преценява първоинстанционното решение в тази част за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗДДС установява изключение от общия принцип, въвеждайки солидарна отговорност и за друго лице, различно от доставчика. Разпоредбата очертава границите на отговорността до "дължимия и невнесен данък". Нормата трябва да бъде приложена според нейния точен смисъл /чл. 46 ЗНА/. Достигайки до изводи в противоречие с горните, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго по изяснения от фактическа страна спор, отменящо обжалвания РА. Разноски: При този резултат по спора и направеното искане от страна по делото, в полза на касатора трябва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 9252,60 лв., / включващи държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции/. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, състав на Осмо отделение,