Решение № 2200 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2019 г.

Решение № 2200 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8436/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 2360 от 4.04.2019 г., постановено по адм. д. № 9900/2018 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Пром-М" ООД, гр. Ботевград, ЕИК 131184706, срещу ревизионен акт (РА) № Р-22002317006372-091-001/26.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1268/22.08.2018 г. от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 28 433,ЗЗ лв. и лихви 2 922,57 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, във връзка с фактури, издадени от името на "Некст кол" ЕООД, "Лукс парти" ЕООД, "Стембилд" ЕООД, "Бумеранг 69" ЕООД. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Пром-М" ООД, чрез адв. Чолаков. Касаторът твърди неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи в подкрепа на тезата за наличие на реални доставки по процесните фактури. По подробно изложени съображения касаторът счита, че неправилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тях. Иска се Върховният административен съд да отмени решението на АССГ и вместо него постанови друго, с което да отмени РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в с. з. по делото оспорва касационна жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Пром-М" ООД, гр. Ботевград, ЕИК 131184706, срещу ревизионен акт (РА) № Р-22002317006372-091-001/26.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1268/22.08.2018 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 28 433, ЗЗ лв. и лихви 2 922, 57 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, във връзка с фактури, издадени от "Некст кол" ЕООД, "Лукс парти" ЕООД, "Стембилд" ЕООД, "Бумеранг 69" ЕООД. За да постанови този резултат съдът е обсъдил събраните в ревизията доказателства, както и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и е изложил мотиви за всяко дружество поотделно, като е достигнал до извод, че за нито един от доставчиците не се установява по категоричен начин да са притежавали фактурираните стоки и да са ги прехвърлили на ревизираното лице. Приел е, че стоките не са били налични при доставчиците, като се е обосновал с недоказаната предходна доставка, както и с липсата на данни за счетоводното им отразяване при доставчиците. Приел е, че фактурираните доставки не са реално изпълнени като необходимо условие за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, поради което същото е упражнено неправомерно. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата на дружеството и е потвърдил ревизионния акт. Решението е правилно като краен резултат, при следните допълващи мотиви: От данните по делото безспорно се установява, че предмет на спорните доставки са услуга по договор и продажби по договор. Събраните по делото доказателства не установяват тезата на жалбоподателя за реалност на доставките на стоки и услуги, тъй като наличието единствено на фактури и договори са недостатъчни, за да се приеме реалността на стопанските операции и реалното движение на стоките, получени за целите на облагаеми сделки. Доказателствата по делото сочат само за движение на счетоводни документи между дружеството-получател и доставчиците, но не и реално прехвърляне на собствеността по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Реалността на фактурираните доставки представлява положителен факт – елемент от фактически състав, от изпълнението на който за жалбоподателя възникват благоприятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит. Резултатът от непредставянето на доказателства относно определен факт с правно значение се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито правопораждащ фактически състав е недоказан. В случая административният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит с мотив, че сочените доставчици не са разполагали с фактурираните стоки. Ревизираното лице, в изпълнение на доказателствената тежест, е представило допълнително, след издаване на РА, документи, с които е целяло да обори констатацията на приходните органи и да установи наличие на стоките при доставчиците. Представените документи като частни не се ползват с материална доказателствена сила и не обвързват съда с вярност относно своето съдържание, поради което следва да бъде споделен изводът на съда, че и чрез тях не се доказва материалната обезпеченост на доставчиците да изпълнят фактурираните доставки. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи - хранителни стоки, машини и машинни части, както и услуги. Представените приемо-предавателни протоколи не удостоверяват получаването на фактурираните стоки, тъй като не се изяснява механизма на доставката. Липсват и каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници и други. Фактурата е частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, който следва да бъде преценен съвкупно с всички обстоятелства по делото. Настоящата инстанция счита, че представените към фактурите документи, не създават увереност, че същите материализират действително осъществени стопански операции. Следва да се разграничи дефиницията на понятието "доставка на стока" по чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14 от Директивата, тъй като последната за доказването не изисква прехвърляне правото на собственост на вещта, каквото е изискването по българския закон, а прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава стоката като собственик, а е достатъчно да се установи, че той я е предал на получателя. В ЗДДС и в Директивата понятието е доставка на стока, а правото на данъчен кредит е обвързано с реалността на доставката с оглед изискването за прехвърляне правото на разпореждане на съответната стока, поради което само документалното фактуриране на стоките и отразяването на тези документи в счетоводствата на получателя и доставчиците му (последният факт в случая не е установен), не показват реално предаване на родовоопределени вещи. Относно фактурите на "Бумеранг 69" ЕООД се установяват несъответствия и противоречия между дадените от ревизираното лице обяснения и служебно установеното от приходните органи. Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса ревизираното лице следва да докаже фактите, от които черпи положителни за себе си права, а видно от доказателствата то не се е справило с тази задача. Представеният договор с чешко дружество за покупка на газокар не променя това заключение, доколкото и от него не може да се приеме действителното получаване на подемната машината от страна на прекия доставчик, без доказателства за плащане и пренос на машината до територията на страната, предвид спецификата й и необходимостта от специализиран транспорт, както и с оглед липсата на деклариран ВОП и ВОД от двете дружества. Противоречието в данните от съпровождащите фактурата за доставка на виличен трегер и вилици документи не позволява да се приеме, че същите са реално доставени на ревизираното лице от "Бумеранг 69" ЕООД. Съгласно обяснението на доставчика стоката е доставена с транспорт на ревизираното лице, но последното не е представило доказателства в подкрепа на изложеното, а е установено, че лицето няма регистрирани МПС, няма данни и да са наемани такива. Същевременно за плащането на частите е приложен фискален отчет от дата, на която няма отчетени в НАП обороти от ЕКАФП. При тази пропуски, настоящата инстанция намира, че ревизираното лице не е доказало реалното изпълнение на фактурираните доставки по категоричен начин. Правилно е отказан данъчен кредит по фактурата на "Стембилд" ЕООД, при положение, че същата не е била представена от ревизираното лице, а съгласно изискванията на ЗДДС, ревизираното лице следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Документи по сделката са били представени от доставчика, но от тях не се изяснява къде, кога и как са предадени родовоопределените вещи, предмет на доставката, при положение, че няма посочен адрес в приемо-предавателния протокол, от който да се установи връзката на обекта с доставчика, а във връзка с твърдението, че транспортът е осъществен от ревизираното лице, последното не представя доказателства. Посочените пропуски не позволяват да се приеме реално изпълнение на фактурираните доставки. Сходни са констатациите и относно доставките на стоки за хранително-вкусовата промишленост, обективирани във фактурите на "Лукс парти" ЕООД. Приложените приемо-предавателни протоколи, договор, оферта, както и фактури за закупени от предходен доставчик материали, впоследствие продадени на ревизираното лице сочат документално оформяне на доставката, но не установяват действителното предаване на стоките от доставчик към получател по посочените по-горе относно останалите доставчици съображения. Допълнително, съгласно писмените обяснения на доставчика, стоката е доставена на ревизираното лице директно от предходния доставчик, но няма документи в подкрепа на това твърдение. Ревизираното лице следва да може да докаже и да притежава всички документи, обосноваващи доставката, след като претендира приспадане на данъчен кредит по нея. По същите мотиви не може да се приеме наличие на доставка по фактурата с предмет стоки издадена от "Некст кол" ЕООД. От една страна липсват всякакви данни за транспорт на стоката от предходния доставчик директно до ревизираното лице както се твърди, а от друга се установява противоречие в данните за произхода на стоката. Ревизираното лице твърди, че металните детектори са закупени от Германия и представя фактура, без отбелязан VIN на чуждестранното лице, като се установява, че задълженото дружество не е декларирало ВОП от Германия. Същевременно допълнително към жалбата пред решаващия орган е представена фактура от "Шанел-16" ЕООД с предмет метален детектор, с която се обосновава наличие на стоката при прекия доставчик. Действително, както възразява касаторът във връзка с мотивите на приходните органи и съдът относно всички процесни доставки, произходът на стоките не е елемент от фактическия състав обосноваващ правото на приспадане на данъчен кредит, поради което на изследване подлежи пряката доставка и липсата на материална обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставката сама по себе си не може да бъде основание за отказ от данъчно предимство. Същевременно, този извод е правилен при наличие на непротиворечиви доказателства, които безспорно да изясняват механизма на пряката доставка и от които да личи действителното предаване на стоките и изпълнение на услугите. Непълнотата на доказателствата и противоречията в тях не позволяват да се приеме за реално изпълнена пряката доставка, поради което в случая неустановеният произход на стоката, преценен съвкупно с останалите обстоятелства е допълнителен мотив за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е ценил проведената съдебно-счетоводна експертиза, която не е извършила проверка в счетоводствата на доставчиците, досежно заприходяване на стоките, поради което не може да се приеме безспорно наличие на стоки от вида на фактурираните при доставчиците, така че те да могат да прехвърлят правото на разпореждане с тях към ревизираното лице съгласно изискването на Директива 2006/112/ЕО. Противоречи на формалната логика ревизираното лице да притежава документи от счетоводството на доставчиците си, а да не може да осигури на вещото лице непосредствен достъп до счетоводството им. Липсата на данни за лицата, които са извършили монтажа на оборудването и неговото изпитване, както и кога това е било осъществено, както и всякакви съпътстващи доставката на посочената услуга документи, не позволява да се приеме, че фактурираната от "Некст кол" ЕООД доставка на услуги е била действително изпълнена, поради което правилно е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит и по нея. По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от сочените пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане в тази насока от процесуалния представител на ответника на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 470 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,