Решение № 10652 от 16.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2009 г.

ВАСVI отделение16.09.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решението от 12.03.2009 г. по адм. д. № 2733 от 2008 г. на Варненския административен съд и вместо него постановява: ОТМЕНЯ отменено решение № 70 от 19.09.2008 г. на директора на териториалното поделение на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 5012121224 от 30.05.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10652 от 16.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 12.03.2009 г. по адм. д. № 2733 от 2008 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Иван Желев Иванов от Варна против решение № 70 от 19.09.2008 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане № 5012121224 от 30.05.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО . Против това решение на административния съд Иван Желев Иванов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Пенсионният орган е приел, че Иван Желев Иванов (касатор в това производство) има 8 години и 12 дни осигурителен стаж от II категория труд и понеже няма 15 осигурителен стаж от тази категория е отказал да му отпусне пенсия по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО . Спорът в същност е каква е категорията на труда на длъжността "шофьор" в ССП - с. Доброплодно и АПК - с. Ветрино (правоприемници на ТКЗС в с. Доброплодно), какъвто е осигурителният стаж на Иван Желев Иванов за времето от 10.07.1973 г. до 26.12.1984 г. и ако се приеме, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, дава основание за пенсиониране при 15 години трудов стаж от същата категория. С т. 66и ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на механизаторите в селското стопанство. В групата на механизаторите в селското стопанство влизат и шофьорите, работили на товарни автомобили - бордови, специализирани, за превоз на гориво-смазочни материали и самосвали. В този смисъл е писмо № 33/42 от 06.03.2007 г. на Министерството на труда и социалната политика. Макар и да няма задължителна сила, това писмо утвърждава застъпеното в теорията и практиката становище относно категоризирането на труда на шофьорите в ТКЗС. Административният съд е приел, че посоченият осигурителен стаж за времето от 10.07.1973 г. до 26.12.1984 г. на длъжността "шофьор" в селското стопанство не е от втора категория и не се обхваща от т. 52б ПКТП (отм.), тъй като не съществували доказателства, че лицето е работило като шофьор на тежкотоварен автомобил в ТКЗС. Това становище на административния съд е неправилно. С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Предвидено е мъжете, които са работили като механизатори в селското стопанство, да се пенсионират при 25 години трудов стаж в тази дейност и отрасъл, и възраст 57 години без да е налице изискване трудът да е полаган непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Трудът на механизаторите, работещи непосредствено в селскостопанското производство, се е зачитал от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). При тези текстови редакции следва да се приеме, че в кръга на механизаторите по т. 52б от ПКТП (отм.) се включват непосредствено заетите в селскостопанското производство трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи и пр., а в кръга на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.) - обслужващият селскостопанското производство технически персонал, в който попадат и шофьорите, превозващи селскостопанската продукция. Унищожаването на отчетната документация на ТКЗС и АПК не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестното осигурено лице. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява и с трудови книжки. По делото е представена извлечение от трудовата книжка на Иван Желев Иванов, в която е отразено, че лицето е изпълнявало длъжността "шофьор" в селскостопанската дейност на ССП - с. Доброплодно и АПК - с. Ветрино. От заключението на вещото лице се установява, че в изплащателните ведомости името на касатор е фигурирало в групата на шофьорите в ТКЗС (ССП и АПК). По делото липсват данни, че през спорния период 10.07.1973 г. до 26.12.1984 г. касаторът е работил на лек автомобил и е бил включен към "обслужващия персонал" на ТКЗС или АПК. При тези обстоятелства и като се има предвид, че преобладаващите автомобили на ТКЗС и АПК са били за превоз на селскостопанска продукция, следва да се приеме, че лицето е работило от 10.07.1973 г. до 26.12.1984 г. като шофьор на товарен автомобил в селското стопанство и положеният от него труд следва да се причисли към групата на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.). Заемащите длъжността "шофьор" в селското стопанство следва да се причислят към групата на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.). Унищожаването на документацията за работата на шофьорите в ТКЗС и АПК не е по вина на работника и за това не може да се приеме, че в случая не може да се приложи чл. 66и ПКТП (отм.). По делото не установено, че в ТКЗС и АПК, където е работил касаторът, е имало автомобили, които не са използвани за селскостопанска дейност. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 20.11.2006 г. по адм. д. № 1018 от 2007 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Следователно, обжалваните административни актове, с което е отказано трудовият стаж на касатора да бъде зачетен от втора категория за отпускане на пенсия по § 4 ПЗР на КСО , са незаконосъобразни и като ги е потвърдил, административният съд е постановил неправилно решение. Следва решението на съда да се отмени, а заедно с него по силата на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отменят и актовете на РУ "Социално осигуряване" и на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", а преписката да се изпрати на пенсионния орган за издаване на ново разпореждане. По изложените съображения, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 66 ПКТП