Решение № 11780 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5337/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция Национална полиция, чрез процесуален представител срещу Решение 673 ОТ 06.03.2025 г. по адм. дело 795/2024 г. на Административен съд Русе, с което е уважен частично предявеният от И. А. иск за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия на служители на Главна дирекция Борба с организираната престъпност /ГДБОП/ и Главна дирекция Национална полиция. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение, поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че ГДНП не следва да носи отговорност, а незаконосъобразните фактически действия са осъществени от ГДБОП. Касаторът настояват за отмяна на решението като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски. Ответникът И. А., чрез адв.Тодоров, в отговор на касационната жалба, аргументира теза за законосъобразност и правилност на съдебното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Ответникът Главна дирекция Борба с организираната престъпност, чрез процесуален представител излага аргументи за правилност на съдебното решение. Счита, че касационна жалба следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на И. А. А., чрез адв. Е. Тодоров, срещу ГД Борба с организираната престъпност при МВР и ГД Национална полиция при МВР,с искане двете административни структури да бъдат осъдени солидарно да му заплатят 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на техни служители при провеждане на специализирана полицейска операция (СПО) на 23.07.2020 г. в гр. Русе, ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.07.2020 г. до окончателното изплащане. Твърди се: По отношение на ГДБОП липса на необходимото планиране на СПО с оглед точна идентификация на лицето и автомобила, които подлежат на задържане; липса на надлежно обезпечаване на идентификацията по законов ред; допуснати нарушения при самото планиране, довели до грешка в обекта на операцията; По отношение на служителите на ГДНП използване на прекомерна физическа сила и полицейско насилие при фактическото задържане на ищеца и лицето Д. Б., в нарушение на чл. 70, чл. 71, чл. 72, чл. 81, чл. 85 и чл. 86 ЗМВР, както и чл. 6, чл. 6а и чл. 7 от Наредба 8121з-418/14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР, както и нарушения при извършване на личен обиск и обиск на автомобила по чл. 81 и чл. 82 ЗМВР. В резултат на тези действия ищецът твърди, че е претърпял телесни увреждания кръвонасядания, травма по главата, болки и страдания, силен стрес от прекомерната употребена сила, накърняване на личното достойнство поради унизителното отношение и публичния характер на задържането, станало достояние на множество хора и отразено в местни и национални медии, последващи емоционални травми и други. От фактическа страна е установено, че на 23.07.2020 г. служители на ГДБОП и ГДНП при провеждат специализирана полицейска операция /СПО/, по грешка извършват незаконосъобразни фактически действия по отношение на ищеца използване на физическа сила, поставяне на белезници, задържането му на земята и извършване на проверки без законен повод и изготвяне на необходимите документи - не е издадена заповед за задържане на ищеца по реда на ЗМВР и не са съставени протоколи за личен обиск и протокол за обиск на автомобила, въпреки фактическото им извършване. Първоинстанционният съд е приел, че ГДБОП и ГДНП са юридически лица по смисъла на чл. 37, ал. 2 ЗМВР, а описаните действия на техни служители представляват административна дейност по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността (чл. 2, ал. 1, чл. 6, т. 1, чл. 8 вр. чл. 9, ал. 2 ЗМВР). Решаващият състав установил наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците, като приел, исковата претенция за основателна до размер от 5000 лева. Присъдил и разноски съобразно уважената част от исковата претенция. Решението е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят, и към които тя препраща на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е основание за отмяна на оспорения съдебен акт. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая е сторено и обуславя основателност на исковата претенция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ. Предявенят иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди се основават на твърдяно незаконосъобразно действие на служители на ответниците. Правилно е прието в обжалваното решение, че безспорно са установени незаконосъобразни фактически действия осъществени от служители на двете административни структури при осъществяване на СПО на дата 23.07.2020 г. Административният съд е приел, а настоящата инстанция споделя, че: служителите от сектор Реагиране и проникване при ГДНП са използвали физическа сила и помощни средства, довели до причиняване на телесни увреждания лека телесна повреда (болка и страдание) на ищеца. Употребената сила е била прекомерна, непропорционална и ненужна, след като ищецът вече е бил повален на земята и обезвреден с поставени белезници, без данни за оказана съпротива. Действията не съответстват на изискванията на чл. 85 и чл. 86 ЗМВР и Наредба 8121з-418/2017 г., които допускат употреба на сила само при абсолютна необходимост и в необходимите граници. Липсата на заповед за задържане, липсата на протоколи за личен обиск и обиск на автомобила, както и фактът, че самоличността на ищеца е била проверена след прилагането на сила и белезници, подчертават произволния характер на намесата. Така действията на служителите на ГДНП представляват незаконосъобразни фактически действия, нарушаващи и чл. 3 ЕКПЧ (забрана за нечовешко и унизително отнасяне) и чл. 29, ал. 1 КРБ, доколкото са унизили човешкото достойнство на ищеца чрез публично и демонстративно третиране като опасен престъпник без установяване на самоличност и без законово основание. Освен непосредствените силови действия, съдът правилно е отчел и нарушенията при планиране на СПО от страна на ГДБОП. В плана и указанията към участващите служители липсва точна индивидуализация на МПС, в което следва да се намира лицето, което действително е било обект на СПО при налична възможност същата да бъде установена (регистрационен номер). Използвана е неточна и обективно невярна информация, че в гр. Русе се движи единствен по рода си черен Шевролет Камаро, при положение че към 23.07.2020 г. са били регистрирани множество такива автомобили. Това поведение се квалифицира като ненадлежно и необективно планиране на операцията, което е довело до грешка в обекта на задържане и е създало предпоставки за прекомерната употреба на сила спрямо ищеца и неговия спътник от страна на служителите на ГДНП. Изпълнението на заповедта на главния секретар на МВР е възложено на директора на ГДБОП, поради което действията (и бездействията) при планирането се вменяват на това юридическо лице като административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Следователно и по отношение на ГДБОП е налице противоправно поведение неполагане на дължимата грижа при планирането и осигуряване на необходимата информация, в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане. Поради това правилно Административен съд Русе е ангажирал солидарната отговорност на двете главни дирекции за заплащане на обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ вр. чл. 52 и чл. 53 ЗЗД. Съгласно трайната съдебна практика, държавата носи обективна отговорност за вреди, причинени от незаконни действия на полицейски органи, включително при грешка в субекта, превишаване на сила или неспазване на процедурните гаранции на ЗМВР. По отношение на определения размер на обезщетението, от страна на И. А. няма подадена касационна жалба, поради което настоящата инстанция следва да счете, че размерът е определен правилно с оглед конкретните факти и обстоятелства. С оглед на дотук изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора настоящият състав следва да се произнесе по исканията за присъждане на разноски: По отношение на И. А. в писмения отговор на касационната жалба има направено искане за присъждане на разноски, но доказателства за реалното им заплащане липсва, порадип което такива не следва да бъдат присъждани.Следва обаче да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба ГДБОП при своевременно направено искане в размер на 100.00 лева. Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение